Народният празник на билките, слънцето и водата – Еньовден е!

Днес е Еньовден – християните почитат Рождението на Св. Йоан Кръстител – Предтечата, а според народните вярвания слънцето започва пътуването си към зимата, но преди това се „къпе“ в реките и езерата, придавайки на водата магически лечебни свойства.
Еньовден бележи пика на лятото и още от древността е свързан с култа към Слънцето. Поверието гласи, че слънцето „трепти“ и „играе“ при изгрев, след което поема пътя си към зимата, затова хората казват, че „Еньо намята кожуха си да върви за сняг“.
Народният празник на слънцето, билките и водата се почита в цялата страна, а в етнографския музей „Етър“ край Габрово на Еньовден сплитат венци за здраве и съживяват старите обичаи.
Най-напред звънът на църковна камбана ще събере посетителите в храма, където ще бъде отслужена празнична литургия за Рождението на Св. Йоан Предтеча. Още на влизане всеки ще премине през Еньовденския венец за здраве, в който жълтеят дребните цветове на еньовчето. В него са сплетени набраните преди изгрев 77 билки и половина – толкова са, според народните вярвания, човешките болести. Поверието е, че лечебните треви са събрали цялата мощ на слънцето и заради тази магическа сила се провираме през венеца, за да сме здрави през цялата следваща година.
В нощта срещу Еньовден билки берат и момите, за да сплетат своите момини китки и с тях да омаят избраниците си. Вярвали, че за да ги любят ергените, трябвало да добавят любиче, омайниче и лепка.
Днес от музея канят всеки, който иска да свие китка, на творческа работилница до Билкопродавницата. За опознаване на лечебните растения на посетителите ще помогнат и специалисти от Природен парк „Българка“. За децата са организирани образователни игри, а на поляната в музея след 11 часа ще танцуват гостите от град Елена.
Изложбата на Историческия музей в Кюстендил, озаглавена „С дъх на билки лечебни и магични“, ще бъде представена в 13 часа. От Веска Спасова, която е д-р по етнология, научаваме, че в експозицията са показани 70 вида билки от кюстендилската флора и онези лечебни растения, за които предците ни вярвали, че имат силата да излекуват тялото, да пречистят ума и да защитят дома.

„В изложбата показваме едни от най-често използваните билки. Изложбата започва с интересни факти, свързани с праисторията, където народомедицината и практикуването на медицината е привилегия на шаманите и жреците. Билките са използвани от траките, славяните, прабългарите, древни лечители. Хипократ – баща на медицината, препоръчва мака като сънотворно средство, предпочита върбата при висока температура и при болки. В едни детелинки, които сме направили, има конкретни рецепти за отделни болежки. Показали сме също билки на доброто – билки, с които можем да пречистим дома си, като розмарин например. Носенето на кестен също привлича късмета. Растението имел, откъснато на първия ден от новолунието, може да бъде изключително мощен амулет, който да пази дома от болести и всякакви зловредни влияния. Всяко цвете, откъснато от природата и ситуирано е вдно ритуално изпълнение, се превръща в мощен източник на сила, която пази“.

Еньовденските празници в музея продължават до 28 юни, а програмата за събота и неделя предвижда и наблюдения на Слънцето с телескоп, както и беседа за народната метеорология и небесните светила. /БНР