Евентуално ще имаме бюджет за тази година за последните 4-5 месеца, а досега работим по параметрите от бюджета за 2025 г. Това, което е добре да не се получава, е да не се разтегне бюджетът за 2026 г., за да не се застъпи с бюджетната процедура за 2027 г., която може да започне през октомври. Това предупреди в интервю пред БНР Румен Гълъбинов, икономист и бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор.
И посочи, че вече са започнали някои отделни инициативи да се гласуват, като за нов лимит за дълга за оставащите месеци до края на годината и „такива в спешен порядък“.
Гълъбинов сподели, че не очаква драстични промени до края на годината:
„До края на тази година едва ли може да се очакват радикални промени, но за бюджет 2027 ще дойде времето и за идеите за въвеждане на прогресивни данъци – подоходни или имотни. Има идея за въвеждане на прогресивно определяне на данъчни оценки или на неща, свързани с пенсионноосигурителната система и други прогресивни идеи. Вероятно ще сме свидетели в бюджета за 2027 и годините напред до 2030 г. ще сме свидетели на по-реформаторски решения.“
Той коментира изказването на председателя на бюджетната комисия Константин Проданов, че няма да се променя данъчната система, а дали трябва?
„Към момента имаме т. нар. пропорционално подоходно облагане – плоско, с 10%. То може и да продължи да съществува, но не точно в същия му вид, тъй като в еврозоната има още една държава, но там е на 20% и има необлагаем минимум. Ние поне това да направим или да увеличим ставката, но да въведем необлагаем минимум или да се въведе някакъв тип на прогресия да се облагат доходите във всяка следваща група.“
И посочва, че това е свързано с политическа отговорност за решение, което невинаги е популярно за хората, които са на власт:
„Не мога в момента да кажа. Разбира се, трябва да се помисли, дали ще има промяна в ДДС, тъй като само в България от еврозоната имаме ДДС едно и също за всички стоки и услуги, независимо за храна или алкохол и цигари. Трябва да имаме политика в това отношение. В другите държави цените на храни и лекарства са с двойно и тройно по-ниско ДДС, а по-луксозните стоки и акцизни са с високата ставка.“