Предложенията на руската страна за уреждане на сигурността в Европа целят практически разбиване на НАТО на части. Представителите на американския президент Доналд Тръмп като че ли приемат насериозно претенциите на Москва, но, дори и да искат, няма как да ги задоволят. Нито Европа, нито новият Конгрес ще го допуснат, коментира Лорънс Фридман, професор от Лондонския Кралски колеж.
В интервю за БНР британският историк отбеляза, че ако бъде реализирано предложението на Русия за изтегляне на натовските сили към границите на Алианса от 1997 година би поставило България и другите държави от бившия Източен блок в състояние на крайна несигурност. Самите руснаци едва ли очакват да ги вземат насериозно.
„Това е пропаганден трик. Целта му е да покаже на всички, че руснаците са ощетените в случая, видите ли, заради разширяването на НАТО. Опитваха и преди този номер, но не им се получаваше. Дразнещото днес е, че Джаред Кушнър май ги взима насериозно. Дори и той обаче казва, че въпросът трябва да бъде обсъден с европейците. А те не са много заинтересовани.“
Може ли да се има доверие на Кушнър и на американците въобще?
„Не особено. Но те не могат да се справят сами. Администрацията на Тръмп е отслабена в резултат на междинните избори. В новия Конгрес едва ли ще се намерят много хора, които да подкрепят сделка, означаваща на практика разцепване на НАТО. Не мисля, че дори в администрацията на президента може да се намери голяма подкрепа за такова нещо. Кушнър и Уиткоф може да приемат руската гледна точка, но просто нямат силата да я осъществят. Руснаците грешат като си мислят, че могат да уредят проблемите си с американците. Не могат, защото американците загубиха лостовете си за въздействие върху Европа.“
Все още имат някои лостове – да речем Starlink. Точно преди и по време на преговорите в Абу Даби връзката на украинските военни със сателитната система отново бе ограничена и така бе прерязана възможността им да бомбардират руския тил в окупирана Украйна и да се бранят от руските реактивни дронове.
„Да, имат известно влияние и могат да направят живота на украинците труден. Но на практика САЩ вече не предоставят нищо на Украйна. И не могат да накарат Украйна и Европа да направят големите отстъпки, на които се надява Москва. Особено при положение, че руснаците сами не обещават никакви отстъпки в замяна.“
Добре, казвате, че НАТО няма да се разцепи. Но какво ще кажете за Украйна? Руснаците бомбардират и рушат ежедневно. Демографската картина е плачевна.
„Ужасно е, разбира се. Демографският проблем е сериозен. Но ще се усети е в дългосрочен план, а и ще се смекчи, веднъж щом касапницата спре. Атаките по инфраструктурата също са сериозни. Не бива да смятаме, че украинците могат да издържат безкрайно. Не мога да кажа много от Лондон, където се намирам, но съм говорил с доста хора в Украйна. Те знаят какво ги чака тази зима. Но зимата няма да е лека и за Русия. А на фронта украинските войски се справят доста добре. Загубите на Русия са грамадни. Така че не виждам как украинците ще се паникьосат и капитулират ей така.“
Една от декларираните цели на Европейската комисия е да превърне Украйна в „стоманен таралеж“, когото никой агресор няма да е в състояние да „погълне“. Но това няма как да стане без възстановяване на страната. По оценка на Световната банка към 31 декември 2025 година – т.е. вече безнадеждно остаряла – цената на възстановяването е 588 милиарда долара или 532 милиарда евро. А видяхме тази седмица, че европейците са на път да се скарят сериозно за едни 45 милиарда, нужни на Киев за догодина. Канцлерът Фридрих Мерц заплаши да блокира преговорите за общия бюджет. България, Словакия и други отказват да допринесат. Кои са главните пречки пред решаването на този въпрос – финансови или политически?
„Ами, комбинация от двете. Сумата не е никак малка и не е никак лесно да бъде отделена по време, когато европейските страни усещат болезнено общото поскъпване, а и във Франция идват изборите напролет. от друга страна, виждам доста решимост в Германия, а тя разполага със сериозно влияние в Евросъюза. Предстоят комплексни преговори и решението едва ли ще е лесно и бързо. Но в крайна сметка европейците вече са заложили доста на оцеляването на Украйна. Ако Украйна падне, защото те се боричкат заради известна сума пари, оправянето с последиците ще им струва доста повече.
Тази война продължава вече четири години и осем месеца и не е изненада, че хората искат най-сетне да приключи. Но въпросът трябва да бъде отправен и към Русия. Защо Путин така упорито отказва да нареди примирие? Защо не се съгласи? Заради не чак толкова много квадратни километри в Донбас, които няма как да добие скоро? А в същото време икономиката му е в пълна бъркотия. Няма никакви инвестиции в гражданския сектор, в частната индустрия. Всички пари се насочват за войната. И въпреки това с военни усилия бе постигнато твърде малко през последните две години. Задаваме такива въпроси на Украйна, но никога на Русия. Вината за това е на американците, които преговарят с Путин. Те трябва да го питат за това.“
Кушнър и Уиткоф обявиха в четвъртък след срещата си с Путин в четвъртък, че европейците ще участват в следващия кръг от преговори за Украйна. На следващия ден говорителят на Путин ги опроверга …
„Руснаците вярват, че ще им е достатъчно да се договорят с американците, но американците няма как да го сторят без Европа … Проблемът е в убеждението ни, че руснаците имат някаква умна стратегия, само защото упорито държат на една позиция, която Путин изложи през юни 2024-та (за териториално орязване и демилитаризация на Украйна). Но не им се отдава. Украинците все още се сражават. А сега руснаците поставят в неудобно положение американците като отричат твърденията им. И го правят всеки път, когато от тях се очаква да проявят гъвкавост.“
Тоест, какво може да се очаква от диалог с Москва – сега или на по-късен етап? Нищо?
„Доста малко. Според мен възможност за сериозни разговори може да се появи напролет. Стига Украйна да издържи през зимата, а Русия да не напредне в Донбас. Много бих се изненадал, ако дотогава нещо бъде постигнато с дипломация.“
Вашингтон се опитва да рестартира руските газови доставки за Европа през Украйна и Балтийско море. Това е някаква нова формула за мир – „мир чрез тръби“, вместо „мир чрез сила“. Няма ли шанс да сполучи?
„Няма да сполучи. Вижте какво стана с т.нар. дизелова сделка. Русия прати танкери до Съединените щати, които на практика не се нуждаят от това гориво. Но танкерите бяха отпратени, защото мениджърите на американските пристанища се опасяват да не нарушат санкциите, наложени със закон в САЩ. Всяка следваща руско-американска сделка ще се нуждае от съдействие на европейците, но, както казах, американците вече няма с какво толкова да въздействат на Европа. А руснаците продължават да се уповават на Тръмп.“
Сега трябва да градим някаква система за сигурност от това, което остана след руското нападение над Украйна. Как, според Вас, трябва да изглежда тази система?
„Не мисля, че в днешната архитектура за сигурност има нещо нередно. Очевидно е, че европейците ще трябва да положат повече усилия. Това е урокът от последните години. Пред Европа стоят две задачи. Първо, да изгради собствената си отбрана и да се справи с руската намеса във вътрешните им дела. Второ, да държат Украйна боеспособна и, по възможност, да започне да изтласква руските сили. Ако Русия пожелае да преговаря, нека преговаря. Но това, което предлага: индивидуални договори с отделни държави за мирно съжителство – това просто е заблуда. Отдавна имаме Харта на ООН – тя урежда мирното съжителство. И ме е яд, че приемаме руските предложения толкова насериозно.“
Ще се съгласите ли, че Черноморският регион и Балканите са слабото място на Европа? Особено след като Крим остава в руски ръце …
„Потенциално, да. Потенциалните слаби места в Европа не са едно и две. Франция, например, може доста бързо да се превърне в едно тези слаби места. Що се отнася обаче до Крим. Там цари пълна бъркотия. Полуостровът е под обсада вече шест месеца (заради украинските удари). И на него му предстои тежка зима. Това са проблеми, заради които Кремъл би трябвало да е истински загрижен, вместо да се преструва, че не съществуват.“