България продължи в познатия си вариант с познатия президент, който изкара мандата на Радев. Не виждам драматична промяна с избора на президент. Големият проблем е ниският процент на избиратели, които отидоха до урните. Това е ниска легитимност – голяма част от българските граждани не одобряват сегашния президент.
Това мнение изрази политологът и университетски преподавател Георги Проданов в интервю пред БНР.
В предаването „Преди всички“ той коментира политическите напрежения във вътрешен и външен план в България.
„Второто важно нещо са причините поради, които тези граждани не отидоха да гласуват. Това, което пропуснахме в кампанията, е истинската роля на президента и затова избирателите пропуснаха да отидат до урните. Не мисля, че можем да избегнем конфронтацията, защото е желана от всички и тя е, за да се покаже разликата между политическите субекти и политици“, посочи Проданов.
Според него в това НС свалянето на разговора на законодателите до лични нападки и булеварден език, „показва начина, по който си представят политиката нашите политици“:
„Политиците и партиите зад тях намират начини да бъдат различни през икономическите послания, посланията за промени и стимулиране на различни социални групи. Нещата, които някога наричахме левица, център, либерализъм, дори комунизъм е сложно да бъдат обяснени на, обществото и по-лесно е да ги маскираме с конфликт. Двуполюсното противопоставяне би било удобното състояние, в което сегашните партии в НС да канализират отношенията помежду си и конфликта. Разделянето на ситуацията в двуполюсен модел и начин да търсят общи действия либерални и десни партии, срещу неясния играч ПБ, за който не можем да кажем що за играч е, в този смисъл е лесно деление, даващо възможност за консолидиране на два полюса и лесно различаване и третият полюс – ще е в лицето на ДПС, макар че още не е ясно ДПС или АПС.“
Той посочва, че има продължение на опита за правене на политика на ниво НС.
„Ние сме се превърнали в политическа общност, която не поддържа политически структури, има малко парти с политически живот с включването на граждани извън тясното ръководство, с тези, които очакват облага. И политиката се провежда през устите на лидерите и през НС. Това е един от проблемите на политически разговор в обществото, включително с появата на партии в последните 6 -7 години, които съществуват на ниво основно документи в Търговския регистър и парламентарна група в НС“, допълни още политологът.
И коментира:
„Това, което прави кабинетът в последните месеци е продължение на това, което правеше и преди лятото – демонстрира арогантност в заявяването на определени тези, които не успява да реализира като политика на терен – външнополитическите, подписване – неподписване, има декларация – няма стойност. За мен е показателно слабостта на управлението, която много прилича на хаос. Ако имитират ГЕРБ, който палеше пожари и ги гасеше, за отвличане на обществото, не го правят добре. И някой пожар може да ги изненада заради арогантността на няколко депутата в НС.“ /БНР