Оспорван първи тур с изразен победител – Илияна Йотова. Ако някой си е мислил, че се става президент по инерция и по даденост, ние в БСП нито за секунда не сме имали такова чувство. Положихме усилия, мобилизирахме се и в крайна сметка двама кандидати издържаха тежкия тест на този първи тур – Илияна Йотова и Андрей Гюров.
От днес сме в кампания за втори тур, но аз преди всичко искам да поздравя госпожа Йотова за това, че тя не спести усилия досега, не се подаде на тези очаквания, че едва ли не всичко е предрешено, и в крайна сметка влиза от добра позиция за втория тур.
Това каза за БНР лидерът на БСП Крум Зарков – съпредседател на инициативния комитет, който издигна Илияна Йотова и Кирил Вълчев:
„БСП направи всичко по силите си за тази кампания, както в организационен план, така и в участие в мероприятия, така и в публичните дебати там и когато те се състояха. Обратно на общия фон на ниска активност на тези избори, социалистите участваха в висока степен на мобилизация и аз мисля, че тя ще се засили още повече в следващите дни. Моля ги това да го направим.
Зарков отчита, че след като е оглавил партията нейните сили са се увеличили:
„Една победа на Илияна Йотова ще укрепи включително и нашите позиции, но това, което за нас е по-важно в момента, е България да се сдобие с държавен глава, който е на висотата на тежките предизвикателства, които ни очакват. Считаме – до ден днешен не сме разколебани ни най-малко в това си разбиране, че Илияна Йотова е най-подготвеният кандидат от всички явили се до момента“.
Зарков даде пред „Хоризонт“ и своето обяснение за резултата от първия тур на вота за президент:
„Ниската избирателна активност повлия на всички кандидати, като в крайна сметка вчера се състоя нещо като сблъсък на най-твърдите ядра на подкрепа. И трябва да се каже честно – тези твърди ядра, които вчера излязоха, бяха партийни ядра. Зад Илияна Йотова имаше мобилизация на БСП, надявам се и на други. Зад Андрей Гюров, извадката показва, че са гласували основно привържениците на партиите, които го подкрепят, ПП-ДБ основно. В този смисъл, това е и основна причина разликите да не са толкова големи. При толкова малка избирателна активност разликите не биха могли да бъдат големи“.
„Прогресивна България“ очевидно е в процес на изграждане на структури, коментира лидерът на БСП в „Преди всички“. Според него изборите сега са показали важността на партиите, „включително на партиите, които решиха да бойкотират изборите, защото ниската избирателна активност се дължи и на тях“.
Зарков, който е бивш министър, преподавател и юрист, коментира и арестите на кметове дни преди изборите:
„Като юрист би трябвало да Ви кажа, че не би трябвало да има връзка между момента, когато се реализира една такава акция, и политическата обстановка. Така пише в учебниците. Като политик ще Ви кажа, че много отдавна вече не се радвам на такива арести. Не защото съм симпатизант на някои от арестуваните, а защото практиката показва, че колкото по-шумно е началото на една такава акция, толкова по-тихо тя приключва.
При всеки случай, ако гледаме президентските избори сега, не би трябвало да коментираме тези акции. Трябва да се коментира по-скоро фактът как политическите партии преценяват своята отговорност на всеки избор. Имате ли право като политическа сила, особено когато вземате голяма отговорност, в това число с парламентарно представителство, да си избирате изборите, на които участвате, или да играете тази игра, която вчера се видя много ясно – „в началото на деня не ми е интересно, в края на деня все пак ще гласувам“, защото тук прилича на предложение за търгашество“.
Крум Зарков изтъкна, че традиционно на президентските избори не се гласува масово. В „Преди всички“ той обясни и причините.
„Защото спрямо своите правомощия и спрямо символната си власт, каквато е президентът, той изглежда далече от проблемите, които най-пряко касаят хората. Следователно, най-политически активните граждани, твърдите ядра, се разпознават обикновено в този избор. В тази кампания, това се прояви много, много ясно, защото проблемите, които бяха засегнати, действително бяха много важни, много остри, много чувствителни за голяма част от хората, а президентите изглеждаха далеч от тях, не заради вина на кандидатите, а поради обективни обстоятелства. Какви бяха те? Началото на кампанията започна с пик на цените на дизела в бензиностанциите — цени, загуба на покупателна способност.
След което войната, която дойде до границите ни с риск да я прекрачи – дроновете в Черно море. След, след което различни инциденти, не на последно място убийства – стил, който мислехме за позабравен. Всичко това направи така, че президентската кампания в съзнанието на много хора остана сякаш на втори план. Това, надявам се, тази седмица с повишаване на градуса на напрежение и съревнование ще бъде преодоляно. А иначе самите кандидати действително бяха притиснати в тези събития и партиите, които ги подкрепят, парламентарно представените партии от управляващи и опозиция, не им дадоха много много терен да се проявят, доколкото се захапаха един друг доста силно по всички тези теми.
Един президент има отношение към абсолютно всички политически теми с висок обществен градус, каквито са тези. Първо, защото неговата сила идва от прекия му избор, и то скорошен пряк избор, тоест в първите месеци след неговия избор тази сила е голяма. Второ, защото президентът в България, по Конституция, и това го видяхме няколко пъти в последните години, придобива особено властово значение в ситуация на криза, а кризи идват. Следователно, ние трябва много внимателно да преценим дали ще имаме президент в следващите месеци, който ще спомага за преодоляването на тези кризи, или който ще бъде част от тях.
Това е особен исторически момент – напускането на Румен Радев на президентството, и той беше обусловен именно с това, че кризите тогава не бяха от възможност да бъдат преодолени трайно от нито една институция в тогавашната конфигурация. Не бих сложил този момент като причина за сегашната по-ниска изборна активност. Напротив, развитието на президентската институция би трябвало наистина да повиши интереса към тези избори“.
Президентският пост не може да е трамплин за участие в изпълнителната власт за Илияна Йотова, доколкото тя вече има дълга политическа кариера, докато „в другия случай не е точно така“, изтъкна Зарков.
„Каквото и да се случи на тези избори, това няма да доведе до падане на правителството. Това ще повиши градуса на напрежение, ще даде импулс в опозицията, но и вчерашните резултати показват, че опозицията в лицето на ПП-ДБ, защото има различни опозиции, апропо, остава плафонирана, с таван в рамките на собствената си общност, която представлява. Така че не може да се очаква според мене такова такова нещо, а и честно казано, мисля, че няма големи шансове Андрей Гюров да спечели в крайна сметка втория тур, а по-скоро този огромен резерв от негласували на първия тур дава основание да се счита, че с много по-голям шанс към момента да бъде следващ президент е Илияна Йотова.
Йотова може да мобилизира подкрепа далеч над тези хора, които вчера гласуваха за нея. За целта е нужна допълнителна мобилизация. Ние, социалистите, ще продължим в темпото, в което се намираме сега, и дори ще го ускорим. Ако и другите направят същото, би трябвало да се успее.“
Ако Йотова спечели, БСП няма да бъде абсорбирана от ПБ, категоричен е Крум Зарков:
„БСП не може да бъде абсорбирана от никого, защото е партия, която е много дълбоко пуснала корен в българската политическа почва и има собствена корона, далеч по-голяма от тази на всички други. Макар че електорално се сви, ние сме в процес на реконструкция. Имаме си задачи, които да свършим в следващите месеци. Победата на Илияна Йотова ще възвърне самочувствие на много български социалисти, тя ще е важна. Тя трябва да се разглежда в самостоятелен план, не като укрепваща или отслабваща Радев. Защото президентската институция е важна и независима такава, и защото Илияна Йотова има собствена политическа биография и не може да бъде гледана като огледало на когото и да било.“
Илияна Йотова би могла да казва „не“ на Радев, ако има основание, убеден е Зарков:
„Разликата между Илияна Йотова и Андрей Гюров в случая не е това, че тя не би могла да каже „не“ или да наложи вето, или да има критика, а това, че тя няма да го прави самоцелно — тоест за трупане на определени дивиденти за други политически сили.“
По повод решението на Радев да не иска оставката на шефа на НСО, Зарков коментира:
„Румен Радев вчера не е казал нищо друго, освен каква е процедурата. А тя е такава — съгласуване между президент и премиер-министър по отношение на този пост. Между другото, тези съгласувания никога не са били лесни“.