Новината за връщането на тленните останки на цар Самуил е най-значимото културно-историческо събитие за Третата българска държава, смята председателят на Фондация „Консервативно общество“ Кристиян Шкварек. И отправи призив за масово посрещане в събота на тленните останки на българския цар.
„В България не си спомням генерално от последните години нещо, което да се е случило, и то да е обединило елита, но всъщност до голяма степен и обществото, което все повече е малко или много огледален образ на разделението и в елита“, посочи той пред БНР.
Според него това, което България ще даде, не са неща, за които се счита, че са с някаква висока историческа и културна стойност:
„Хората винаги се притесняват от хитрите гърци, които са ни накарали да разменим „кон за кокошка“. Няма как костите на Самуил да са „кокошка“. Това е наистина най-голямата културно-историческа стойност, която сме получавали в последните 130 години в тази държава„.
Според него българите не могат да се зарадват на нищо докрай. Затова, по думите му, е важно да се разкаже за всеки детайл по темата.
„Ние не трябва да се радваме, че това е национална катастрофа за република Северна Македония, а трябва да се радваме, че това е национална катастрофа за македонизма като идеология. Това е една идеология, изградена изцяло на антибългарски настроения и внушения в историята. Крахът и националната катастрофа за македонизма е това, което трябва да ни радва. А такава смятам, че ще настъпи със сигурност„, изказа мнението си Кристиян Шкварек.
В предаването „Преди всички“ той разказа и за днешната дискусия „Залезът на европейските столици?“, която е организирана от Фондация „Консервативно общество“. Според него разговорът е важен, защото:
„България в момента се намира на кръстопът между два сценария за европейска столица и за бъдеще. Това е западноевропейският и централноевропейският. Аз смятам, че София в момента буквално започва процеса си на това да върви или към модела Брюксел, Малмьо, Моленбек, Скарбек, източен Париж, или към Будапеща, Краков, Варшава. Очевидни са всичките индикации за това нещо. Пред нас са тези два пътя и аз съм убеден, че ако поемем по грешния, след 10 години вече няма можем да оправим нищо„.