PISA е от малкото случаи, в които няма нужда да търсим примирението на позициите или някаква средна позиция, защото да си затваряме очите за това, което ни казва PISA е изключително опасно. PISA ни говори тези неща вече четвърт век. Нямаме новина. Имаме обаче постоянно влошаване на резултатите. За мен е необяснимо как е възможно 25 години ние да не си даваме сметка, че ако искаме да се развиваме в тази посока, в която казваме официално, че искаме да се развиваме, трябва преди всичко да се хванем и да реформираме образованието и да го направим така, че то да отговаря на потребностите, дори не на бъдещите деца, а на днешното време. Нашето образование не просто не подготвя масово децата ни за бъдещето, то не ги подготвя за днешния ден. Жизнено важно е да последва нещо. Защото от това, което се случва в нашето образование, последиците са много и са за всички, и са за развитието на цялото общество.
Това каза за БНР Ирина Манушева – философ по образование, преводач по професия и активист за достъп до качествено образование, по призвание.
Близо 60% функционална неграмотност. Това означава, че близо 60% от нашите подрастващи не успяват да достигнат базовото ниво 2. Базовото ниво, например по четене, означава способност да се прочете недълъг текст и да се схване основната идея. По математика това означава да се реши сравнително елементарна задача въз основа на някакви данни – всъщност се оказва, че близо 60% от нашите подрастващи спират до извършването на аритметични действия, които вече са зададени.
Специално беше обърнато внимание, още преди 3 години, в предишното издание на PISA, че българското училище не развива творческо мислене, не развива критично мислене. Това е изключително тревожно. Тази година основен акцент беше поставен върху това, че не развива умения и мотивация у децата да се да се борят с трудностите и да напредват, когато се блъскат с тях. Но това, което мен е най-много ме притесни от всички статистики, които прочетох в PISA е следното: Каква част от подрастващите съзнават, че трябва да разчитат на научни данни и да проверяват източниците си, когато формират теза. В Китай това са около 75% от подрастващите, в Корея, Италия са 64%, в Турция са 53. Средното за ОИСР са 46, в Замбия са 33, в Камбоджа са 32, в България са 26!
26 от нашите подрастващи, само, съзнават, че науката има значение. Всякакви фалшиви новини могат да бъдат пробутани и приемани като истина!
И това важи и за възрастните. Според данни на Евростат под 20% от възрастните в България проверяват източниците си!“.
Дамян Будинов – председател на Софийския ученически съвет, е категоричен, че младите възприемат информацията именно от социалните мрежи, а резултатите от PISA индикират, че „образователната система има нужда от това да ѝ бъде обърнато по-специално внимание“
Заместник-председателят на Софийския ученически съвет Йордан Георгиев също бе категоричен пред „Хоризонт“ че резултатите от PISA показват, че образователната система на България дава „съвсем различно нещо от това, което международната наука изисква“.
Будуров е възпитаник на НПМГ, а Георгиев на Френската езикова гимназия в София. Според тях обаче темата трябва да бъде разгледана във всяко едно учебно заведение, дори не само в гимназиален и прогимназиален етап
Манушева допълни, че от десетилетия вината се прехвърля на учениците, а властите обещават да решат проблема със затягане на дисциплината:
„Забележите колко много директори, колко много учители се втурнаха отново да обясняват как тези резултати нямат значение и как всичко не е чак толкова страшно и как всичко трябва да се реши с дисциплина. Всъщност между проблема който имаме и подобен тип решение няма абсолютно никаква връзка.
Ниските резултати, липсата на дисциплина и липсата на мотивация имат общ корен и той е липсата на смисъл в тази система. Младите хора отлично виждат тази липса на смисъл и крайно време е представителите на системата да разберат, че PISA e оценка за нея, за системата, а не за учениците.
На нас ни е необходимо качествено и фундаментално преосмисляне на образователната система и това го говоря, между другото, от много години“.
Будуров и Георгиев са категорични, че дисциплината в увлекателните предмети е по-добра, както и в профилираните, където учениците реално избират преподавателите си.
Според тях строгите рамки ограничават свободата на учителите да определят в кои теми да се задълбочат.
Двамата определиха междупредметна има го в литературата по отношение на религията има го във философията и в гражданското образование.
Манушева припомни, че Националното външно оценяване е било замислено като проверка и оценка на образователната система, но бързо се е превърнало в механизъм за кандидатстване във ВУЗ.
„Много плашещо е, че представители на системата, включително на високо ниво, се опитват да ни убедят как резултатите в 10 клас са по-ниски, защото там децата не си давали зор. Ми нали точно това е целта на НВО – да се види докъде стига системата. В 10 клас, в последните години, устойчиво резултатите в страната са под 50% по български език и литература и под 35 – по математика. Тези резултати се постигат устойчиво от само 10% от училищата в страната. 90% от училищата, в които се провежда НВО за 10 клас не успяват да стигнат 35 точки от 100 по математика! 90%! Според кои критерии ние успяваме? Окей PISA не оценявала нас, ами НВО? НВО е създадено от наша система, да се самооценява
Учениците са приели националното външно оценяване като част от своя живот и „огромен стрес“, отчетоха представителите на СУС. Според тях НВО в 7 клас е стрес защото се използва за кандидатстване, а в 10 клас фокусът неправилно е насочен към учениците, ако целта е да се провери системата.
Доста трудно е за ученик да се справи с кампаниите за кандидатстване в гимназия и ВУЗ без частни уроци, допълват те.
„В момента, в променим начина, по който се кандидатства за висше образование, е моментът, в който ще започнем да имаме и доста по-високо качество на висшето образование“, категоричен е Будуров. Той изтъкна, че много млади умове „изтичат“ към чужбина, където влизането във ВУЗ е по-трудно, но образованието продължава да е по-търсено въпреки трудностите.
„Трябва да се зададе въпрос: Щом толкова огромен процент от хората, които са на държавно образование, отиват в частния сектор, каква оценка може да даде това на самата система“, допълни той.
Ирина Манушева също е категорична, че частните уроци се ползват „предимно за компенсиране на дефицити на системата“, която вече взема децата от 4-годишни и ги ангажира до 19.
„Трябва всички да сме наясно, че тази система съществува заради децата, а не обратното. Освен това много ми се иска все по-често да чуваме онези учители, които се опитват да работят наистина за децата срещу себе си, а не за системата. Има! В България е пълно с такива прекрасни учители, но е много важно те да получават максимална подкрепа“.
„Най-хубавото, което би могло да се случи е най-накрая учениците да може да разчитаме на малко предвидимост, на малко сигурност, на малко институционалност“, пожела си и Йордан Георгиев. /БНР