Трябва ли социалните мрежи да бъдат забранени за деца под определена възраст и ще реши ли една забрана проблема с екраните и дефицитите в емоционалната интелигентност при подрастващите?
Дебатът дали децата изобщо трябва да имат достъп до социалните мрежи вече се води на европейско ниво. През май председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС разглежда въвеждането на обща минимална възраст за достъп, като зад идеята стоят опасенията за пристрастяващия дизайн на платформите, кибертормоза, нарушенията на съня, тревожността и достъпа до неподходящо съдържание.
Междувременно специална експертна група на Европейската комисия вече препоръча децата под 13 години да не използват социални мрежи без надзор, а услугите за тийнейджъри да бъдат безопасни по подразбиране и съобразени с възрастта.
Пред Радио София Иглика Иванова, координатор на Националния център за безопасен интернет SafeNet.bg, председател на Коалицията за медийна грамотност, преподавател и експерт по дигитално-медийна грамотност обясни, че вече има процедури за глоби за големите компании за пристрастяващ дизайн.
„И е факт, че платформитекато компании с изключително само и единствено икономически интерес, нямат за цел обществен интерес, независимо как репутационно предлагат продуктите си. Там интересът е потребителите да прекарват колкото се може повече време и да виждат, колкото се може повече реклами. Това е бизнес моделът. Така че основното място, от което започваме и в което сме се фокусирали, особено в Европейския съюз и законодателно, е големите компании да променят дизайна на услугите, които предлагат“, посочи експертът по дигитално-медийна грамотност.
По думите на Иванова, вече има държави, в които има забрани за използване на подобни платформи от деца и резултатите от изследванието до момента показват, че те са неефективни, тъй като се заобикалят твърде лесно.
„Така ли иначе и сега много деца имат няколко профила по най-различни причини, било то за да експериментират на границата на позволеното в една услуга. Децата обичат да експериментират с неприлични думи и по много други начини. Една от платформите, която някакси остава извън вниманието, всъщност тя е особено популярна, това е Роблокс, защото Роблокс не е игра, а е платформа. Това е платформа за игри, в която има възможност и за общуване“, каза Иглика Иванова.
По думите й, да се генерализира, че всичко, свързано с Роблокс, е негативно, опасно и вредно, не би било правилно.
„Но защо е важно да обърне внимание на Роблокс? Първо, досега изпада там, където има вече такива строги правила с ограничаване по възраст и второ, защото това е единствената платформа, която всъщност позволява да има детски аккаунти. Като си говорим за забрани и сега имаме законодателство и в България, и в Европейския сюъз с различна възрастова граница, за България е 14 години по Закона за защита на личните данни, за много от държавите в Европейския съюз е 15 или 16 г.“, каза Иглика Иванова.
Данните на ЕС показват, че европейските младежи прекарват средно около 4 часа и половина онлайн в учебен ден и над 6 часа през почивните дни, а почти всеки трети съобщава, че социалните мрежи са го карали да се чувства стресиран, тъжен или социално изолиран. В същото време една проста забрана поставя други въпроси – как ще се проверява възрастта, ще започнат ли децата просто да въвеждат фалшива рождена дата и прехвърля ли държавата отговорността от платформите върху самите тях и родителите им. Именно по тази линия Националният център за безопасен интернет защитава тезата, че забраните сами по себе си не са достатъчни и че са необходими дигитална грамотност, подкрепа за семействата и реална отговорност на технологичните компании.
Разговорът продължи и извън регулациите – с една от най-обсъжданите нови книги за родители през тази година, „Dopamine Kids“ („Допаминови деца“) на Микаелийн Дуклеф. В „Допаминови деца“, публикувана през март 2026 г., се оспорва популярното обяснение, че екраните и ултрапреработените храни просто доставят на децата „твърде много удоволствие“.
В интервюто на Даниел Ненчев с Иглика Иванова ще чуете и къде е границата между разумната защита и опита просто да извадим детето от средата, в която протича значителна част от живота му. Ще чуете и какво мислят млади хора за забраната за използване на социални мрежи от деца в анкета на Наталия Борисова от ФЖМК.
*В разговора на Даниел Ненчев и Иглика Иванова се споменава, че групата Jungle са французи. След интервюто Иванова провери информацията и с усмивка се поправя, че групата Jungle е британска, от Лондон, Англия. Според Иглика Иванова е важно да признаваме грешките си. /БНР