Нови терапии за сърдечна недостатъчност, как хипертонията и високият холестерол променят стандартите на лечение, защо достъпът до клинични изпитвания извън големите градове остава предизвикателство – темата в този епизод на здравния подкаст на БНР „В центъра на системата“ с автор и водещ Гергана Хрисчева.
България заема водещи позиции в Европа по отношение на включването на пациенти в клинични проучвания, а кардиологията е сред медицинските специалности с най-силно развитие в тази област, заяви д-р Благовест Стоименов, кардиолог в Александровска болница в подкаста на БНР „В центъра на системата“, посветен на ролята на клиничните изпитвания за достъпа до иновативно лечение.
Според него едно от най-големите предизвикателства пред системата остава достигането до пациентите от малките населени места и осигуряването на равен достъп до иновативни терапии.
„Най-хубавото, което можем да вземем като пример от други европейски държави, е осигуряването на максимален достъп на пациентите. Географските трудности трябва да бъдат преодолени, защото подходящи пациенти има и в малките населени места“, посочи д-р Стоименов.
Ролята на личните лекари в клиничните проучвания
По думите му общопрактикуващите лекари могат да играят ключова роля в идентифицирането на пациенти, подходящи за участие в клинични изпитвания.
В страни като Великобритания и Испания вече се изграждат специализирани мрежи от общопрактикуващи лекари, които работят съвместно с центровете за клинични проучвания.
„Възприемам общопрактикуващите лекари като мениджъри на движението на пациента и на неговото проследяване. Те трябва да бъдат запознати с иновациите в лечението, да могат да разпознават подходящите пациенти и да ги насочват към правилните центрове“, подчерта кардиологът.
Според него подобен модел би бил полезен и за България, но ще изисква сериозно обучение и по-активно сътрудничество между медицинските организации и фармацевтичната индустрия.
Българската кардиология на европейско ниво
Д-р Стоименов, който работи в сферата на клиничните проучвания от 2018 г., определя българската кардиология като една от най-добре представящите се медицински области в страната.
„Кардиологията в България се презентира на много високо ниво в Европа и сме сред водещите държави по включени пациенти в клинични проучвания.“
По негови данни в различни клинични изпитвания в страната в момента участват близо 12 000 пациенти.
Той подчертава, че участието в подобни програми често осигурява по-интензивно наблюдение и достъп до най-новите терапевтични възможности.
Сърдечната недостатъчност – област с най-бързо развитие
Д-р Стоименов акцентира върху е лечението на сърдечната недостатъчност – заболяване, което засяга милиони хора по света и е сред водещите причини за хоспитализации.
„През последните десет години значително подобрихме преживяемостта и прогнозата на пациентите със сърдечна недостатъчност. Появиха се множество нови молекули, които промениха изцяло парадигмата на лечението.“
Особено перспективни са терапиите за пациенти, при които сърдечната недостатъчност е съчетана с хронично бъбречно заболяване – комбинация, която продължава да представлява сериозно предизвикателство за лекарите.
Нова ера в лечението на артериалната хипертония
Сред най-значимите новости в кардиологията е появата на нов медикамент за лечение на артериална хипертония, получил регулаторно одобрение в САЩ.
Според д-р Стоименов това е събитие с особено значение, тъй като от години не е имало толкова съществен пробив в тази област.
„Данните показват, че кръвното налягане се понижава средно с около 15 mmHg спрямо контролната група. Това е много добър резултат.
Той напомни, че хипертонията остава един от най-сериозните рискови фактори за инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност, като засяга около 1,4 милиарда души по света.
Кардиологът отбеляза и необходимостта от промяна в обществените нагласи към контрола на кръвното налягане.
„Все още съществуват остарели схващания, че по-високото кръвно налягане при възрастните хора е нормално. Това не е така. Днес знаем, че по-ниските стойности носят по-добри дългосрочни сърдечно-съдови ползи.“
Все по-млади пациенти с високо кръвно
Тревожна тенденция според специалиста е появата на тежка артериална хипертония при все по-млади хора.
„Имам пациенти на по 20 години с много високи стойности на кръвното налягане.“
Сред причините той посочва затлъстяването, небалансираното хранене, тютюнопушенето, употребата на различни вещества и заседналия начин на живот.
В същото време се наблюдава и положителна тенденция – повече млади хора следят здравословното си състояние и търсят профилактични прегледи.
Холестеролът остава ключов рисков фактор
Сериозно внимание в разговора беше отделено и на нарушенията в липидния профил и ролята на статините.
Според д-р Стоименов много пациенти погрешно смятат, че леко повишеният холестерол не представлява риск.
„Колкото по-нисък е LDL-холестеролът в дългосрочен план, толкова по-добри са сърдечно-съдовите резултати.“
Той подчерта, че целевите стойности на LDL-холестерола зависят от индивидуалния риск на пациента и често са значително по-ниски от посочените като „референтни“ стойности в лабораторните изследвания.
„Статините са прекрасни медикаменти, доказали своята полза върху стотици хиляди пациенти в клинични проучвания и регистри.“
Бъдещето: персонализирана превенция и нови биологични терапии
Сред най-обещаващите направления в кардиологията д-р Стоименов посочи развитието на терапиите от групата на PCSK9 инхибиторите, които осигуряват значително понижаване на холестерола и намаляване на сърдечно-съдовия риск.
Специалистът вижда голям потенциал и в разработването на лекарства, насочени към предотвратяване на сърдечната недостатъчност още преди появата на клинични симптоми.
„Много интересни неща ни очакват. В момента се разработват терапии, които могат да променят начина, по който подхождаме към превенцията на сърдечно-съдовите заболявания.“
Пулмоналната хипертония – рядко, но тежко заболяване
По отношение на пулмоналната хипертония д-р Стоименов отбеляза, че това остава едно от най-трудните за лечение заболявания в кардиологията.
„Макар клиничните проучвания в тази област да са по-малко, в България съществуват активни центрове и продължават да се разработват нови терапевтични възможности за пациентите. Центровете са два у нас – в УМБАЛ „Света Анна“ в столицата и в Националната кардиологична болница и в една от тях в момента тече клинично проучване за лечение на един от видовете пулмонална хипертония, съобщи д-р Стоименов.
Според д-р Благовест Стоименов клиничните проучвания са един от най-важните двигатели на медицинския прогрес. Те осигуряват достъп до най-съвременните терапии, повишават качеството на проследяване и дават шанс на пациентите да получат лечение, което в бъдеще може да се превърне в нов стандарт на грижа.
„Иновациите в кардиологията се развиват изключително бързо. Нашата задача е тези възможности да достигат до възможно най-много пациенти и да подобряват реално живота им, обобщи кардиологът.