В интервю за БНР Димитър Димитров, председател на Националната комисия по водно спасяване, очерта основните изисквания за безопасност на плувните басейни в България и акцентира върху нуждата от по-строг и ефективен контрол.
Повод за интервюто предаването „12+3“ е нещастният случай в Ахелой, където в басейн се удави дете, дошло на летен лагер у нас.
Задължително водно спасяване и медицински пункт за всички обществени басейни
Всички басейни за обществено ползване, независимо от тяхната собственост, трябва да разполагат с осигурено водно спасяване и медицински пункт, обясни Димитров:
„Съгласно тази наредба всички басейни за обществено ползване трябва да разполагат с осигурено водно спасяване и – забележете, и с медицински пунктове. Няма съмнение какви са били изискванията“.
Обхват на нормативната уредба върху частни и затворени комплекси
Димитров уточни, че обхватът на регулацията е широк и включва не само общински съоръжения, но и частни обекти, включително хотели и затворени комплекси: „Това важи включително и за така наречените затворени комплекси, защото наредбата е приложима за всички случаи на собственост… щом са за обществено ползване, т.е. от групи хора, тогава тези изисквания важат“, поясни експертът.
Изисквания към малките басейни и аквапарковете
Наредбата дефинира различни нива на оборудване спрямо размера на водната площ, но дори най-малките съоръжения не са освободени от присъствие на спасител, посочи Димитров. За басейни до 25 метра е „задължително да има осигурено водно спасяване. Един спасителен пост поне и медицински пункт с един медицински специалист“, каза още той.
Забрана за съвместяване на длъжности от спасителите
Особено критичен Димитров беше към практиката спасителите да изпълняват и други функции, например като бармани или обслужващ персонал. По думите му това е сериозно нарушение, което създава риск за живота и здравето на посетителите:
„Това, че на спасителите възлагат някакви други действия и задължения, е абсолютно закононарушение… тези, които си позволяват подобни неща, за съжаление създават предпоставки за инциденти“, предупреди той.
Контролът върху спазването на правилата е поверен на Регионалните здравни инспекции (РЗИ), които трябва да извършват регулярни проверки на място. „Те трябва да виждат ясно и оборудването, и правоспособния воден спасител“, отбеляза Димитров.
В същото време той посочи, че съществуват проблеми със санкциите при установени нарушения. Според него, когато нарушенията не са изрично описани в Закона за здравето, глобите остават твърде ниски и не действат възпиращо. „Глобите и санкциите… са в по-малък размер“, коментира той.
Проблеми с размера на санкциите при нарушения
За да се подобри системата, Националната комисия по водно спасяване вече е предложила нормативни промени. Целта е отговорностите да бъдат ясно разписани, а контролът — по-ефективен и планиран:
„Да бъдат ясно и добре дефинирани отговорностите на контролния орган… тя (дейността) да се извършва по един планиран и структуриран начин и съответно да могат да се налагат глоби и санкции с доста по-висок размер“, обобщи Димитров.