Към правомощията на институциите ще бъдат добавени такива, свързани с внедряването и използването на изкуствен интелект.
Това обясни в интервю за БНР Калина Георгиева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподавател по информационно право в Юридическия факултет и във Факултета по математика и информатика.
Тя даде пояснения на какъв етап се намира въвеждането на Европейския законодателен акт за изкуствения интелект в законодателството. По думите ѝ, уредбата е обемна и сложна, защото се цели развитието на иновациите да не е за сметка на нарушаване на човешки права.
На европейско ниво са приети общи правила за грамотността в областта на ИИ и забранени практики. Това е първият пакет от частите от законодателния акт за ИИ, който вече е в сила и се прилага, уточни Георгиева.
„Грамотността е голямо задължение на доставчици, внедрители и всички оператори във веригата на създаване на стойност с ИИ, които трябва да образоват своите служители, така че те да са наясно – когато създават технологии, които се основават на модели с ИИ, какво трябва да имат предвид по отношение на вече разписаните правила на европейско ниво.“
Ще има нотифициращи и нотифицирани органи. Всяка държава следва да определи поне един нотифициращ орган, който да отговаря за останалите. Нотифицираните органи ще имат право да извършват преглед на системи с ИИ в процес на внедряване.
„Определянето на такива органи тепърва предстои.“
Запитана как хората да са наясно, че правата им се нарушават с ИИ, Георгиева посочи, че държавата следва да ограмотява населението „в масов план“.
През август 2026 г. започва да действа целият регламент, но с изключения.
„Влизат изискванията във връзка със системите за генеративен ИИ, специфични правила за прозрачност. Примерите са няколко – вашите данни да се обработват с ИИ, вие да взаимодействате със система с ИИ, да се генерира съдържание със система с ИИ – вие да сте негов потребител. Ще трябва да има уведомяване и за това. Щом взаимодействате с такъв тип система, трябва да бъдете предупредени„, подчерта Калина Георгиева.
„Трудностите са на ниво категоризация на всяка една система. Рискът, с който тя се свързва, риск по отношение на какво, мерител за този риск“, изтъкна преподавателят по информационно право.
На следващ етап предстои и адаптиране на приложимите закони, каза в заключение тя. /БНР