В ефира на Lege Artis общопрактикуващият лекар д-р Кирил Свиленов коментира причините, поради които пациентите прекъсват лечението си, както и ролята на комуникацията между лекари и пациенти за по-доброто проследяване и спазване на терапията. Той засегна и темата за полипрагмазията, координацията между специалистите и възможностите, които дава Националната здравноинформационна система.
В началото на разговора д-р Свиленов коментира новата наредба за консултациите от разстояние и телемедицината. По думите му всяко ново нещо има както положителни, така и отрицателни страни, а най-важното е как ще бъде приложено на практика, така че да бъде полезно както за пациентите, така и за лекарите, без да води до излишно натоварване и с възможност адекватно да се използват съвременните технологии.
По темата за ниския къмплайънс към лечението д-р Свиленов посочи няколко основни причини, поради които пациентите спират терапията си. Според него една от най-честите е, че хората престават да усещат симптоми и решават, че вече са оздравели. Той даде пример с пациенти с високо кръвно налягане, които прекратяват приема на медикаментите, след като стойностите се нормализират, без да осъзнават, че именно лекарствата са довели до този резултат. По думите му много пациенти възприемат лечението като краткосрочна терапия, подобна на антибиотичен курс.
Друга честа причина според него са страничните ефекти. Пациентите понякога изпитват замайване, кашлица, стомашен дискомфорт или умора и сами прекратяват терапията си, вместо първо да се консултират с личния си лекар.
Като следващ проблем д-р Свиленов посочи полипрагмазията – приемът на твърде много лекарства, особено при възрастни и хронично болни пациенти. Той обясни, че различните специалисти често изписват отделни терапии, които се натрупват, а към тях нерядко се добавят и медикаменти или добавки, препоръчани от интернет или познати. По думите му така някои пациенти стигат до прием на 10-12 таблетки дневно, което допълнително затруднява спазването на лечението.
Финансовият фактор също оказва влияние, особено при хора в пенсионна възраст, които се опитват да спестят средства от лекарства при продължителна терапия.
Според д-р Свиленов обаче най-важният проблем остава липсата на добра комуникация между лекар и пациент. Той подчерта, че пациентът трябва да бъде партньор в лечението, а не просто получател на рецепта. По думите му всеки пациент е различен и не може да се прилага напълно стандартизиран подход при лечението на едно и също заболяване.
В разговора беше засегнат и въпросът кой трябва да координира терапията при пациенти с множество заболявания и лекарства. Д-р Свиленов заяви, че тази роля основно се пада на общопрактикуващия лекар, тъй като той познава най-добре пациента и има цялостен поглед върху здравословното му състояние. Според него най-добрият вариант е да има добра комуникация и между самите лекари специалисти, за да се прецизира оптималната терапия и при нужда определени медикаменти да бъдат заменяни или спирани.
Той изрази мнение, че Националната здравноинформационна система може значително да улесни този процес, тъй като по-широкият достъп до информация за изписаните терапии, консултациите и изследванията би помогнал за по-добра координация и проследяване на лечението.
В заключение д-р Свиленов подчерта необходимостта лекарите да отделят повече време за разговор с пациентите. По думите му ролята на общопрактикуващия лекар не се изчерпва само с лечението на соматични заболявания, а включва и внимание към психосоматичните проблеми и към начина, по който човек се чувства емоционално. /БНР