В ефира на „Нашият ден“ водещата постави въпроса как обещаната от президента Румен Радев „всеобхватна защита“ за българските фермери може да се превърне в реална политика. Темата беше свързана с необходимостта българските производители да бъдат защитени и стимулирани да произвеждат повече месо, мляко, плодове и зеленчуци, така че българските потребители да имат достъп до качествена българска храна. По темата говориха Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, и акад. Атанас Атанасов, ръководител на Съвместния геномен център към Софийския университет.
Симеон Караколев заяви, че българският производител трябва да получава „достойна и справедлива цена“, която да отговаря на вложения труд, а потребителят – качествена храна на достъпна цена.
Според него това изисква комплекс от мерки, сред които по-строг контрол върху етикетите и съдържанието на храните. Караколев посочи, че заблуждаването на потребителя се е превърнало в „национален спорт“. Той подчерта и нуждата от алтернативни канали за доставка, тъй като над 70% от търговията на дребно е концентрирана в няколко големи вериги.
Като пример Караколев посочи, че килограм сирене, закупен от мандра за 10 лева, достига до щанда на цена от 20 лева. По думите му най-голямото поскъпване по веригата се натрупва именно в търговските вериги.
Той акцентира и върху необходимостта от коопериране на производителите, като отбеляза, че България е държавата в Европейския съюз без действащи кооперативи и без закон за кооперативите. Според него трябва да се развиват и къси вериги на доставка – продукцията да достига директно до потребителя чрез фермерски пазари и директни продажби.
Караколев коментира и слабите продажби на агнешко месо по Великден и Гергьовден, като отбеляза, че част от животните са останали непродадени, докато вносът е бил в големи обеми.
По повод Националния събор на овцевъдите и козевъдите от 22 до 24 май той съобщи, че производители ще предлагат директно своята продукция, а учени и представители на различни държави ще участват в дискусии за новите болести по животните и превенцията им.
Акад. Атанас Атанасов заяви, че проблемите в българското земеделие се обсъждат от години, но без съществени резултати. Според него новият министър трябва да обедини научния и бизнес потенциала на страната.
Той посочи, че България има 80-90% внос на хранителни продукти в много сектори и с това се изнася и добавената стойност. По думите му една от основните цели трябва да бъде намаляването на този внос.
По темата за кооперирането Атанасов отбеляза, че българинът трудно върви към обединяване на усилията, но според него моментът за това вече е настъпил.
Академикът подчерта, че науката може да помогне чрез нови технологии, знания и търсене на алтернативни култури, подходящи за климатичните промени. Той акцентира и върху проблема със семената, като заяви, че България не е в състояние да задоволи производството си със собствени семена.
Според Атанасов българските семена, отглеждани дълго време в местни условия, могат по-добре да се адаптират към климатичните промени. По думите му обаче местните сортове са загубили част от продуктивността си и трудно конкурират мултинационалните компании. Той определи темата за семената като „най-важната“, защото „почвата и семената са оттам, откъдето започва всичко“. /БНР