Няма причина за тревога за недостиг на лекарства и храни в Европейския съюз заради затварянето на Ормузкия проток. Това заяви за БНР Цветомир Николов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Към настоящия момент не се очаква пряка и значителна връзка между увеличението на цените на горивата и крайните цени на лекарствата, уверяват в позиция до БНР и от Министерство на здравеопазването. Още за това какви са механизмите в Европейския съюз за преодоляване на потенциални сътресения в лекарствения и хранителният сектор – можете да чуете и прочетете в материала по темата на Мария Петрова.
В края на април, два месеца след началото на войната, включваща Иран, Ливан, Съединените щати и Израел и довела до затварянето на Ормузкия проток, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прогнозира, че въздействието на конфликта ще е дългосрочно, но Европа трябва да извлече своите уроци от него.
„Последствията от тази криза може да имат отражение месеци или дори години напред в бъдещето. Това е втората енергийна криза в рамките на четири години и уроците трябва да бъдат ясни – нашата прекомерна зависимост от вносни изкопаеми горива ни прави уязвими. Само за 60 дни от конфликта сметката ни за изкопаеми горива, които внасяме, се увеличи с над 27 милиарда евро без нито една допълнителна молекула енергия. Пътят напред е ясен – трябва да намалим своята прекалена зависимост от вносни изкопаеми горива и да засилим нашите наличности с произведена на наша почва, достъпна и чиста енергия. От възобновяема до ядрена енергия с пълно зачитаме на технологичния неутралитет“, каза Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент и представи серия от мерки за постигането на по-голяма енергийна стабилност и независимост.
„Предлагаме по-силна координация не само са попълване на националните запаси с природен газ, но също така и на запасите с гориво, особено със самолетно гориво и дизел, където има затягане на пазарите. Можем да бъдем много по-ефективни, ако координираме пускането на петролни резерви и гарантираме, че рафинериите могат да увеличат производството в целия Европейски съюз. Заедно имаме огромна пазарна сила и индустриална мощ. Нека ги използваме, за да служат на всички европейци“, призова председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Цените на енергията обаче не са единствената сфера, за която Европейският съюз работи, така че да бъдат избегнати сътресения, след като експерти сигнализираха, че проблеми с веригите за доставки нарушават пътя на различни ключови продукти.
Още през март професор Вутер Девулф от Колежа по мениджмънт в Антверпен предупреди пред агенция „Ройтерс“, че при затваряне на големи авиационни хъбове като летищата в Дубай и Доха има риск за над една пета от световните доставки по въздух, които са основният метод за транспорт на животоспасяващи лекарства и ваксини. Опасността се крие в прекъсване на т.нар. коридори за студени доставки с контрол на температурата, които се изискват за чувствителни медикаменти.
С продължаване на конфликта през април икономисти от Организацията на ООН по прехрана и земеделие обявиха, че затрудненията с доставките през Ормузкия проток водят до страхове за глобална криза с храните заради прекъсвания в потока не само на горива, но и на торове.
На този фон към момента в Европа няма риск от проблеми с храните, обяснява анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Цветомир Николов.
„По отношение на храните няма риск от общ физически недостиг, но е възможно такъв да настъпи, тъй като мащабът на проблема е предимно в натиска върху веригата на добавена стойност, тоест торове, фуражи, семена, ветеринарни продукти, транспорт и т.н. Ефектът е най-силен там, където производството е чувствително към разходи и срокове, като това са животновъдство, млечен сектор, рибарство и т.н. Като казвайки всичките тези неща, Европейският съюз няма пряк директен риск за конкретни продукти, които идват от този регион, но ефектът е породен от просто структурни дефицити, които вече съществуват от няколко години във връзка с многото кризи, през които мина Европейският съюз, и ефекта върху веригите на добавена стойност и съответно производство в рамките на самия съюз“, каза Николов.
Според експерта европейският земеделски сектор е добре предпазен.
„Селскостопанската политика в Европейския съюз е една от най-развитите общи политики, която е развила най-много механизми за подкрепа, подготовка преди кризи и осъществяване на възможности за разрешаване на проблемите, като например сегашната европейска реакция вече се движи при съществуващите механизми. Основният е Европейският механизъм за готовност и реакция при кризи в продоволствена сигурност. Той събира държави членки, институции, участници от агрохранителната верига, за да следят рискове, наличности, напрежения по секторите, като към него се добавя таблото на Комисията за продоволствена сигурност, което служи като инструмент за ранно наблюдение не само на крайни цени, а и на по-ранни сигнали по веригата.
По отношение на самата европейска политика и правилата за държавна помощ ЕС вече разполага с кризисни плащания, секторна подкрепа и временни рамки за подпомагане на производители, рибари, преработватели и т.н. при извънредно нарастване на разходите, като тези инструменти не целят да заместят пазара, а да предотвратят трайна загуба на производствен капацитет в чувствителнизвена – особено важно при животновъдство и рибарство, където прекъсването на дейност не се възстановява бързо. И допълнителен действащ инструмент, разбира се, политиката за торовете и входящите ресурси, защото те превръщат външния шок в риск за следващ производствен цикъл. Като вътрешния пазар на ЕС става основния бустър – свободно движение на храни, фуражи и суровини, което позволява регионалните дефицити да се компенсират от други части на съюза. Една тринайсета отбюджета на Европейския съюз отива за селскостопанска политика и субсидии, което е колосално по своя мащаб – около над трилион евро на година“, посочи Николов.
Що се отнася до сектора на лекарствата той уточни:
„Кризата около Ормузкия проток не е началото на проблемите за лекарствения сектор. Всъщност структурните проблеми са доста отpреди това. Проблемът конкретно не е самостоятелният маршрут за доставки, а всъщност е допълнителен натиск върху вече уязвима система, каквато е системата на здравеопазването и на храните в Европейския съюз. Конкретно за лекарствата проблемът е концентриран при критични лекарства с ниска заменяемост, ограничен брой производители, ниски търговски маржове като антибиотици, анестетици, лекарства за интензивна медицина и т.н. При тях рискът не е само липса на конкретна търговска мярка, а прекъсване на терапевтични процеси, болници и амбулаторни грижи като сегашния мащаб на проблема се определяи от факта, че ние имаме хроничен недостиг.
Между 2022 г. и 2024 г. държавите членки са докладвали критичен недостиг на десетки лекарства. Недостигът е особено чувствителен при генериците. Причината е, че много генерични продукти изглеждат заменими на пазарно равнище, но реално използват сходни източници на активни вещества, производствени площадки или доставчици, като всякакво прекъсване на този процес води до съответно проблеми. Ние това го наблюдаваме, общо взето, след Ковид кризата, когато започнаха прекъсвания на доставките“, разясни Цветомир Николов.
Именно за да стабилизира и да направи по-независим европейският фармацевтичен сектор, миналата година Европейската комисия предложи Акта за критично важните лекарствени продукти. Заместник-председателят на Европейската комисия за чист, справедлив и конкурентен преход Тереса Рибера обясни по темата.
„Тази инициатива представлява значителна стъпка напред, за да се гарантира, че тези ключови лекарства ще продължат да бъдат налични, финансово достъпни и на разположение за всички европейци, които зависят от тях“, заяви през март миналата година еврокомисар Тереса Рибера.
И докато законодателната инициатива се придвижва Европейският съюз продължава да използва Списъка с критично важните лекарства.
„Той позволява фокус върху продуктите, при които прекъсването на снабдяването би имало най-сериозен клиничен ефект, т.е. оперативното наблюдение се извършва чрез определен отдел към ЕМА и мрежата от национални точки за контакт, които събират сигнали за недостиг и напрежение на доставките, като това е реалният механизъм за ранно предупреждение и координация между държавите. За реакция ЕС използва още системата ХЕРА (HERA), като това са всъщност съвместни обществени поръчки, складиране на медицински контрамерки и rescEU. Тези инструменти са най-приложими при продукти с ясен кризисен и обществено-здравен профил, т.е. по-структурираният отговор идва чрез Акта за критични лекарства, който вече е в законодателен процес и насочва дългосрочна политика към по-добро картографиране на уязвимостите, диверсификация съответно на производството, координирани поръчки и критерии за сигурност във снабдяването, като при генериците практическото решение не е просто замяна с аналог, а проверка дали аналога има реално независима производствена основа, което ще бъде и ключово в бъдеще по отношение на продуктите за лекарствена снабдителност на Европа“, обясни Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията.
В позиция до БНР от Министерството на здравеопазването, посочиха, че членството на България в Европейския съюз осигурява достъп до координирани механизми за наблюдение и реакция при недостиг на лекарства, както и до общия европейски пазар. Сътрудничеството с Европейска агенция по лекарствата позволява обмен на информация, централизирани процедури за одобрение на лекарствени продукти и участие в общи стратегии за управление на кризи. Това повишава сигурността на доставките и гарантира по-високо ниво на защита за здравето на пациентите, допълват от ведомството.
Здравното министерство също така посочва, че към настоящия момент не се очаква пряка и значителна връзка между увеличението на цените на горивата и крайните цени на лекарствата.Въпреки това повишаването на транспортните и производствените разходи в глобален мащаб може индиректно да окажат натиск върху цените в дългосрочен план, добавят от пресцентъра на Министерство на здравеопазването.
В случая членството ни в Европейския съюз и общият пазар играят положителна роля за решаване на потенциални проблеми, обяснява анализаторът Цветомир Николов.
„И най-важното, което трябва да знаем и което много хора не си дават сметка колко е важно, е всъщност, че Европейския съюз като един голям пазар, което е ключово, защото въпреки че ние вътре помежду си държавите членки са конкурираме и съответно търговските субекти, в рамките на които оперират, също се конкурират, Европейският съюз функционира като единен пазар и съответно той изсмуква всички дефицити и се опитва да ги компенсира с внос отвън. Като съответно огромната финансова ликвидност на нашия пазар позволява да осигурим и малкото дефицитни продукти, които са ни необходими, навреме“, каза Николов.
Той също така подчерта:
„Няма причина за тревога. Когато казваме, че би могло да има недостиг, че има систематичен недостиг, той е разрешим. Просто се разчита на внос, т.е. Европейският съюз винаги разрешава недостига просто на висока цена и с внос. Този проблем се адресира, че не толкова, че ние реално ще имаме физически дефицит, който ще се отрази накрайните потребители или пациенти, а колкото, че има нужда от изграждане на вътрешен капацитет за производство или съответно компенсиране на тези дефицити, така че да сме една идея по-автономния и да случва на една идея по-ниска цена“, заяви анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Цветомир Николов.