„Противник на санкциите срещу Русия“, „прокремълски“, „евроскептичен“, „с благосклонна позиция към Москва“ – така определят Румен Радев западните анализатори, но далеч не му придават ролята на „вторият Орбан“ в Евросъюза, като изтъкват очевидното: Румен Радев не поставя под въпрос мястото на България в Европейския съюз и НАТО.
Но и поставят важния акцент: по време на мандата си като президент Румен Радев се въздържа да осъжда войната, която Русия води в Украйна, критикува санкциите на ЕС и се противопоставя на присъединяването на България в еврозоната без да има допитване до народа.
„Няма място за илюзии и хаотични действия в този свят, който е все по-тревожно, непредсказуемо и опасно място„, подчертава самият Радев в предизборната си кампания и като политически лидер заяви за външната политика, че страната ни трябва да работи за засилване на отбранителните ни способности и съюзите, в които членуваме:
Но това вече не става само с лоялност, иска се и компетентност и воля, за да отстояваме нашия национален интерес в тези съюзи, защото ако искаме тези съюзи да бъдат силни, трябва и държавите, които ги формират, да бъдат силни!
Румен Радев избягва директен сблъсък със Запада. След победата си настоя пред чуждите медии за критично мислене и прагматизъм в Европа:
България ще полага усилия да продължи по европейския си път. Една силна България в една силна Европа се нуждае от критично мислене, нуждае се от прагматизъм, защото Европа стана жертва на собствената си амбиция да бъде морален лидер в един свят без правила. Европа се нуждае отново от критично мислене, прагматични действия и добри резултати, особено в изграждането на нова система за сигурност.
Радев насърчава Украйна да поиска мир, не подкрепя изпращането на оръжие в Киев и казва, че неговото настояване, че Крим е „руски“, просто отразява стратегическа реалност. За евроатлантическите партньори скандален се оказа кадърът на Радев с руския президент Владимир Путин в заключителната част от кампания.
А на предизборна среща в Дупница в началото на април по красноречив начин отново затвърди съпротивата си срещу военната помощ за Украйна:
Наша основна цел е да се съхрани мирът. България да не бъде въвлечена по никакъв начин във въоръжените конфликти около нас. Не ние разпалихме тези войни, за да плащаме ние. Нито един цент от нас не трябва да отива за захранване на войните, напротив, нашите пари трябва да остават за нашите пенсионери, за нашите деца – това е нашата цел.
Анализаторите не очакват Румен Радев да ревизира приемането на еврото, или да блокира решения на ЕС, или да подлага под въпрос потоците от евросредства за България.
А българските избиратели смятат, че предизборната обстановка ражда крайна и безкомпромисна реторика и предлага послания, които се приемат емоционално от хората. След изборите идва времето на реалната политика и решаването на сериозните проблеми. Според анкетирани столичани, очакванията от Радев са големи, но на международен терен той ще е склонен на компромиси и няма да саботира политиките на ЕС:
Не може да провежда самостоятелна политика в Европейския съюз, трябва да се съгласява с всичко. Той ще гледа да държи от време на време за нас, но не може като Орбан да тракне с юмрук по масата и да каже дотук, тук – не!
Трябва и проевропейска политика, но и ако не разчитаме на Русия може би икономиката ни ще е по-зле. Европа не може да ни даде горива. Ние, ако не сме в добри отношения с Русия по-зле ще станем. Но трябва да бъдем и с Европа
Аз съм на обратното мнение – аз съм за Европейския съюз!
Правилно е да води балансирана политика, а не да бъдем в пълно подчинение на хората в Брюксел. Румен Радев е малко противоречива личност. Той в чужбина прави едно, тук говори друго, така че мисля, че той ще си бъде пак евроатлантик, натовски генерал е, но ще се опита малко да казва, че уж ще водим по-самостоятелна политика. Дори ето за този заем за Украйна той каза: ами ние няма да наложим вето, но няма да плащаме. Хайде да видим дали няма и да плаща, но май ще плаща, защото това е 1,2 млрд. евро трябва да платим на Украйна. То е все едно подарък, защото тя никога няма да ги върне.
В представително проучване на „Алфа Рисърч“ в хода на кампанията, на въпрос: „Ако трябва да избирате един стратегически партньор, кой ще препоръчате на политиците“, повече от половината българи – 56,3% отговарят категорично, че това е Европейският съюз, а за 19,5% това е Русия.
Европейските институции приветстваха съвсем куртоазно победата на Радев и изразиха готовност за бъдеща ползотворна работа с новия български политически играч в Европа.
Върховният представител по външната политика и сигурност Кая Калас се въздържа от предварителни оценки за очаквания или опасения от промяна на външната политика на България спрямо Украйна след победата на „Прогресивна България“:
Ние сме 27 демокрации, което означава, че имаме избори, на които хората избират своето бъдеще. Преди да има ново правителство, ние не сме видели как действа то. Няма да избързваме пред събитията. Важно е всеки да дойде на тази маса с искрено и заинтересовано желание за сътрудничество, а също така и с компромиси, защото те се изискват от всички. В самото начало всеки е третиран еднакво, приветстваме новите колеги на масата, с които да се разбираме и сътрудничим.
Външнополитическият профил на бъдещото правителство на Румен Радев ще следва профила на всички онези избиратели, които са гласували за „Прогресивна България“ – отбелязва в интервю за рубриката „Евранет +“ Мария Симеонова – директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика. По думите й, Радев е успял да събере гласоподаватели от всички останали партии – умерено проруски настроени хора, умерени проевропейци, скептици по отношение на еврозоната:
Този профил на избирателя на Румен Радев ще го ограничи в това да взема радикални решения или да предлага радикални политики. България при Румен Радев ще запази основната посока на външнополитическия си курс – проевропейски такъв, про-НАТО такъв, но с повече критика към тези решения, които ще се вземат в международните организации и институции, но това според мен ще се превежда повече за местната аудитория, а не за европейските лидери.
Тук основен въпрос във външнополитически план стои за политиката спрямо Украйна и заявката за възстановяване на връзките на България с Русия – доколко това може да сблъска интересите с Европейския съюз?
Смятам, че един вариант, в който България се превръща в държавата, която блокира решения в рамките на Европейския съюз, е преувеличен. Ако Румен Радев предприеме по-крайни позиции, заплашва с вето или дръзне да използва вето в рамките на Европейския съюз, то той ще се окаже в една доста неприятна ситуация. Самият той е прагматичен политик, който оценява риска от подобно позициониране на България в Европейския съюз. А България все още разчита силно на финансирането от Европейския съюз, а предвид нарастващите цени при нас, дори символично, усвояването на тези пари е изключително важно за икономиката, но и за политик Радев, който да каже: „Ето, парламентът прокара необходимите реформи, за да могат да се освободят тези пари, да се усвоят от българския бизнес и да се вложат съответните инвестиции. Така че той печели от материална гледна точка, печели от символична, политическа гледна точка за това да бъде конструктивен в Европейския съюз, защото ползите от нашето членство са изключително големи – всеки един прагматичен политик го осъзнава това. И сега, доколко можем да говорим за възстановяване на диалог с Русия – смятам, че отново той това го използваше в предизборната си кампания за привличане на повече избиратели, също слагайки го в контекста на това, че България трябва да води независима, неутрална и балансирана външна политика, което означава да си говорим с всички. Сега обаче какво печели България от това? Доставки на природен газ? Ами от април 2022 година, когато „Газпром“ спря доставките, България не е изпитвала някакви трудности от това. Също така искам да отбележа, че Европейският съюз вече четири години в условия на война на европейския континент като че ли разви механизми и инстинкти за бързо реагиране за подпомагане на европейските граждани.
Какво да очакваме, какви позиции са много важни още в началото, които трябва да постави външната ни политика пред Европа и света?
Аз отново бих тръгнала от вътрешнополитически въпрос, но той е директно свързан с позиционирането на България в Европа – оздравяването на нашите институции. Това е свързано с върховенството на правото, това е свързано с борбата срещу корупцията. Не можем ние да прокарваме или да искаме да тежим външнополитически, ако нашите партньори и съюзници не са сигурни, че нашите институции са здрави и не могат да бъдат пробити от външно влияние, от хибридни атаки. А такива има и те ще се засилват.Оттам нататък България, като средна държава членка в Европейския съюз, има интерес Европейският съюз да бъде единен. Ние сме разположени на това място, на което изпитваме различни заплахи и влияния, но това всъщност ни поставя в една ситуация, в която можем да казваме на нашите европейски съюзници, които се намират много на запад, да предлагаме политики и така нататък. Това е в интерес на България, според мен – да бъдем по-активни, особено по Черноморския регион. Европейският съюз е сравнително нов актьор в този регион и очаква от България и Румъния да предлагат инициативи. Тук можем да бъдем по-активни и по отношение на разширяването на Европейския съюз. За съжаление, спорът ни с Република Северна Македония промени този имидж, който си бяхме изградили, но аз мисля, че отново България трябва да професионализира външното си министерство, да развие капацитет към тези два много важни за нас региона – единият на запад, другият на изток. И от двата имаме интерес да бъдат стабилни и спокойни, за да може заплахите да не ни влияят. /БНР