Туризмът е от първите засегнати сектори от ситуацията в Близкия изток. Туроператорите по света вече отчитат ръст на анулациите, пренасочване на пътуванията и сериозна несигурност. Разходите им нарастват заради по-скъпите горива и затруднената логистика, а възстановяването на средства при отменени пътувания поставя бизнеса под сериозен финансов натиск.
Българските туроператори настояват за повече гъвкавост при кризи, най-вече по отношение на сроковете за възстановяване на средства към клиентите.
„Като цяло, индустрията „туризъм“ на европейско ниво, макар че се отнася и на световно, възприема войната с Иран като много сериозна криза, която все повече ще влияе върху поведението на пътуване“.
Това каза за БНР Даниела Стоева от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти и член на Борда на директорите на Европейската асоциация на туроператорите. Като туристи ще трябва да плащаме по-висока цена почти за всичко, коментира тя:
„Хората няма да спрат да пътуват, но много добре ще започнат да премислят, със сигурност ще правят компромиси и по отношение на дължината на пътуванията, може би ще бъдат по-краткосрочни, и по отношение на това колко пъти в годината ще се пътува. Дефицитът на горивата е нещо по-притеснителен от ръста на цените, каза тя.
„Даже и сега да спре войната, до края на есента няма да се възстановят нито доставките, нито ценовите нива. Говорим за сериозен проблем, който ще се развие именно в разгара на туристическия сезон. Това може да доведе вече до сериозни диспропорции и обструкции при изпълняване на самите туристически пакети. Иначе, по отношение на туристическите пакети, тези туристи, които пътуват организирано чрез туроператори и вече са закупили туристически пакети, те ще си останат на същите цени“.
„Това, което в момента се продава, е добре, но това, което ще продаваме след няколко месеца, вече ще бъде на други цени“, обобщи тя.
„В шестгодишен план назад, това е третата голяма криза. Все по ясно става, че това непропорционално разпределение на рисковете по цялата верига на стойността на туристическите услуги е в тежест основно на един стопански субект – туроператорът. Става все по-ясно, че това няма как да работи, особено в условията на криза“, каза Стоева.
В ревизираната Директива за туристически пакети остават нерешени някои проблеми на сектора, касаещи управлението на кризи. Работещите в бранша искат повече гъвкавост относно фиксирания 14-дневен срок за възстановяване на плащанията на предложените туристически услуги, които не могат да се осъществят поради кризисна ситуация.
„Всяка мярка е важна, ако бъде въведена във времето, в което наистина ще даде резултат“.
2029 година е крайният срок за транспониране на новата директива в нашето законодателство. Страхът в бранша е, че може нормативите морално да остареят преди това. /БНР