Вчера България изпрати искане за четвърто искане за плащане по НПВУ. Неговият максимален размер е 900 млн. евро. Надяваме се тези средства да пристигнат в България преди края на юни месец тази година, но тъй като парламентът не успя да приеме всички необходими реформи за това плащане – част от тези 900 млн. евро са под риск. Това обяви днес служебният министър на финансирате Георги Клисурски.
Той поясни, че служебното правителство ще положи всички усилия България да получи максимална част от средствата.
„Въпреки действията на парламента ще се борим за българския интерес и до края на юни да получим максимална част от тези 900 млн. евро“, заяви Клисурски.
„От началото на 2026 г. до края на август България трябва да изплати около 4 млрд. евро за всички инвестиции, за които говорим. Всички европейски средства, които постъпват по четвъртото плащане и които ще пристигнат към края на годината по петото плащане, са от изключително значение, за да можем да финансираме тези инвестиции, да развиваме нашата икономика и да подобрим качеството на живот на българските граждани“, подчерта той.
„По тези инвестиции работят хиляди български фирми, стотици общини и домакинства и чрез тях ще се спомогне за една по-стабилна икономика и по-добър начин на живот“, каза вицепремиерът по европейските средства Мария Недина.
„Механизмът за възстановяване и устойчивост е на принципа средства срещу съответно гласуваните реформи. Зад тези средства стоят над 2500 инвестиции в ключови за икономиката в сектори – здравеопазване, икономика, социални услуги, образование“, допълни Недина.
По нейни думи заради липсата на реформа във ВиК сектора България може загуби 437 млн. евро от четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост.
До 4 май парламентът трябва да приеме реформата в антикорупционната комисия, а до 22 юни парламентът – тази, свързана с главния прокурор. Ако това не стане, страната ни ще загуби 214 млн. евро, които вече са отпуснати от ЕК във втория и третия етап на Плана, но общата сума може да достигне 357 млн. евро.
От Министерския съвет изброиха, че инвестициите включват: инвестиции с огромен обществен ефект в ключови области като здравеопазване, социални услуги, образование, култура и други. Предвижда се модернизация на над 50 болници, центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчносъдови заболявания, осигуряване на медицинска грижа в над 100 отдалечени населени места, спешна медицинска помощ по въздух, подкрепа на хора с увреждания, изграждане на нови домове за възрастни хора, ремонти на училища, детски градини и общежития, както и изграждане на STEM среда в хиляди училища, инвестиции в културата и дигитализация на българското културно наследство, по-ниски сметки за ток за българските домакинства чрез изграждане на слънчеви системи за снабдяване с топла вода.
Включва и подкрепа за бизнеса – грантови схеми за безвъзмездни средства в областта на ИКТ и киберсигурността в МСП и за подпомагане на предприятията в прехода към кръгова икономика. Обхваща и цифровизация на процесите от фермата до трапезата, модернизиране на Единната информационна система на съдилищата, системата „Мониторстат“, обновяване на Агенцията за социално подпомагане и др.
Правосъдният министър Андрей Янкулов обясни, че е предложил за обществено обсъждане два законопроекта. Единият е за възстановяване на закритата Антикорупционна комисия, но по „по-различен начин“. Вторият е за подобряване на механизма за независимо разследване на главния прокурор, който съществува от 2023 г.
„Антикорупционната комисия, която предвиждаме, е да бъде политически независима. Това се гарантира и се опитва да бъде гарантирано през начина, по който се формулира нейният състав. Там политическите органи, които имат решаващо значение при формиране на състава, да бъдат малцинство. Тоест Народното събрание и президентът да номинират по един член от 5-членния състав. Останалите членове се номинират от органи, които да не са политически“, каза Янкулов. /ФОКУС