Приемането на Националната програма за действие срещу антимикробната резистентност е необходима, макар и закъсняла стъпка. По думите на д-р Александър Колевски тя дава яснота за глобалния характер и реалните мащаби на проблема с бактериалната резистентност, както и за възможните мерки за забавяне на развитието ѝ. Той подчертава, че бактериите имат способността във всеки момент да развият резистентност към всеки антибиотик, което прави проблема постоянен и динамичен.
Особено тревожен аспект е възможността бактериите не само да предават гените за резистентност на следващите поколения, но и да ги обменят помежду си между различни видове чрез т.нар. плазмидна резистентност. Това значително усложнява контрола върху разпространението на резистентни щамове.
Основната причина за нарастването на антимикробната резистентност, според д-р Колевски, е неправилната употреба на антибиотици. Той акцентира върху честото им предписване без реална необходимост или като емпирична терапия. Антибиотиците не са средства за сваляне на температура и не бива да се изписват при всяко фебрилно състояние. Именно тук ключова роля има ускорената микробиологична диагностика, заложена и в националната програма.
В УМБАЛ „Александровска“ от години се работи целенасочено за съкращаване на времето за поставяне на микробиологична диагноза. Като пример д-р Колевски посочва детската белодробна клиника, където в рамките на същия ден може да се установи дали инфекцията е вирусна, бактериална или комбинирана. Това е възможно благодарение на съвременен диагностичен инструмент, който разпознава 22 от най-честите белодробни патогени при децата, давайки на клиницистите ясна информация още по обяд.
Според него този тип изследвания не са трудни за прилагане и предоставят пълна и навременна информация. Макар да имат своята цена, тя е напълно съизмерима с разходите за удължен болничен престой при липса на точна диагноза. Без ускорена диагностика определянето на причинителя може да отнеме между три и пет дни, през които лекарите са принудени да назначават нетаргетна терапия, често с антибиотик, без да е ясно дали той е правилният избор.
Проучване сред пациенти, постъпващи в интензивни отделения, показва, че 12% от тях са носители на полирезистентни щамове в носоглътката още при приема. Според д-р Колевски това е висок процент, особено като се има предвид, че тези пациенти не са били лекувани преди това в реанимация в същата болница.
Той подчертава, че носителството на резистентни бактерии не се ограничава само до носоглътката, а най-често е чревно. В тази връзка в Александровска болница, като център за бъбречни трансплантации, се прилага рутинен скрининг на реципиентите за наличие на полирезистентни щамове в дебелото черво – практика, която според него рядко се прилага в световен мащаб. Подобен скрининг се извършва и при донорски ситуации. /БНР