Вносът на работна ръка задълбочава дефицита на кадри и измества местните работници, посочва в свой доклад Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Той препоръчва квотите за внос на работници от трети страни да бъдат намалени до 10 на сто от средносписъчния персонал за големи предприятия и 25 на сто за малки и средни (от настоящите нива 20 на сто и 35 на сто, съответно).
Ограничаване на вноса на труд изглежда необходим, с оглед на признаците за загуба на работни места за местното население, които могат да бъдат идентифицирани в данните на Националния статистически институт (НСИ) за заетостта сред местното население на по-млада възраст и с по-ниска степен на образование. В доклада се анализират ефектите от трудовата миграция и потенциала на вътрешния трудов резерв.
Снимка: ekipbg.com
Икономистът и автор на проучването препоръчва да се въведе система, която приоритизира висококвалифицираните и високоплатените работници. Разумно е да се въведе изискване вносните кадри задължително да имат специализирано образование в сферата, в която биват заети (висше или средно професионално) и да бъдат наемани на позиции, в които брутното заплащане е поне 50 на сто над средното за сектора (по официалните данни на НСИ).
По този начин според Вулджев вносът на работна ръка няма да може да се използва за социален дъмпинг и заместване на местни работници, а ще служи за запълване на ключови структурни дефицити на високо квалифицирани и високо продуктивни специалисти, които допринасят за икономическото развитие на страната, вместо да го забавят.