Легендарната френска актриса Брижит Бардо почина на 91-годишна възраст

егендарната френска актриса Брижит Бардо, символ на 60-те години на миналия век и ревностна защитничка на животните, почина на 91-годишна възраст, съобщи Фондация „Брижит Бардо“, цитирана от АФП.

„Фондация Брижит Бардо съобщава с огромна тъга за кончината на своята основателка и председателка Брижит Бардо – световноизвестна актриса и певица, която избра да се откаже от престижната си кариера, за да посвети живота и енергията си на защитата на животните и на своята фондация“, се посочва в съобщението, изпратено до АФП, без да се уточнява денят или мястото на смъртта.

Емблематична фигура на френското кино, символ на сексуалната революция от 60-те години и по-късно отдадена защитничка на животните, Брижит Бардо оставя дълбока следа както в изкуството, така и в обществения живот. Тя се оттегли от киното преди повече от петдесет години, оставяйки след себе си около петдесет филма.

В началото на октомври Бардо издаде своята нова книга „Моят ББуквар“.  Тя съдържа някои остри мнения за колеги актьори, еротиката, политиката и съвременния свят, отбелязва издателят Fayard и допълва, че книгата, написана изцяло на ръка, е „потапяне в личността на жена, оставила следа в своето време с независимостта, ангажираността и смелостта си“.

Структурирана като речник – от А за „Abandon“ (отказ) до Z за „Zoo“ (зоопарк) – книгата събира кратки текстове, написани с характерния кръгъл почерк на 91-годишната Бардо.

Актрисата изразява обичта си към Жан-Пол Белмондо, когото нарича „страхотен човек, гениален актьор, забавен и смел“.

За Ален Делон отбелязва, че „носи в себе си най-доброто и най-лошото“, а за Марчело Мастрояни казва, че макар да е „очарователен“, е „добър актьор без гений и без да е незабравима личност“.

Относно еротиката, Бардо – прославила се с филма „И Бог създаде жената“, пише, че това са „любовни игри, в които всичко е позволено: въображение, смущаваща перверзия и чувствена освободеност“.

Говорейки за Сен Тропе, където притежава вилата La Madrague, тя изразява съжаление, че „това толкова красиво малко рибарско селце“ се е превърнало в „град на милиардери, в който вече не се разпознава старият му чар“.

Като активист за правата на животните Бардо е безпощадна и към състоянието на Франция, определяйки я като „скучна, тъжна, покорна, болна, омразна, опустошена, обикновена, вулгарна“.

„Дясната партия е единственото спешно лекарство за агонията на Франция“, казва Бардо, заявявайки близостта си с Марин льо Пен и партията „Национален сбор“ (RN).

Изключително дискретна в медийните си изяви, Брижит Бардо вече е публикувала през 1996 г. мемоарите си Initiales BB („Инициали ББ“).

Бриджит Бардо беше легенда, въплъщаваща живота на свобода. Това каза френският президент Еманюел Макрон по повод кончината на 91-годишната актриса.

Бардо е един от най-известните секс символи на 50-те, 60-те и 70-те години на 20 век. Участва в повече от 50 филма по време на кариерата си, преди да стане активист за правата на животните.

Родена през 1934 г. в Париж, Бардо израства в традиционно католическо семейство. Още от ранна възраст проявява артистична дарба и започва да се занимава с танци.

Учи балет в Парижка консерватория. По същото време тя си намира работа като модел, появявайки се на корицата на списание Elle през 1950 г., докато е още на 15 години. В резултат на работата си като модел ѝ предлагат филмови роли.

Бриджит Бардо определи съвременната жена и се противопостави на социалните норми, отбелязва агенция Ройтерс. Известна най-вече като актриса, тя е била и певица, модна икона, активист за правата на животните и символ на сексуалното освобождение на Франция.

Достатъчно известна, за да бъде позната с инициалите си, Бриджит Бардо символизира определена визия за френската женственост – бунтарска и чувствена, но и уязвима. Влиянието ѝ върху стандартите за красота и френската национална идентичност е дълбоко.

В ранните години на своята слава тя съперничи на Мерилин Монро по световна слава и признание. Симон дьо Бовоар, водещата френска феминистка писателка, пише през 1959 г., че Бардо е природна сила, опасна и трудно укротима.

Основни дати от живота на френската кинолегенда:

1956 г. – Предизвиква сензация като 18-годишна в любовен триъгълник във филма „И Бог създаде жената“, режисиран от тогавашния ѝ съпруг Роже Вадим.

1958 г. – Купува имението си „Ла Мадраг“ в Сен Тропе на Френската Ривиера, където прекарва по-голямата част от живота си.

1959 г. – Омъжва се за актьора Жак Шарие, от когото има син.

1962 г. – Записва първия си поп сингъл „Sidonie“.

1963 г. – Участва в широко признатия от критиката филм на Жан-Люк Годар „Презрението“.

1967 г. – Омъжва се за германския милиардер Гюнтер Закс. Запознава се със Серж Генсбур, който пише най-успешните ѝ песни.

1973 г. – Слага край на филмовата си кариера, за да се посвети на защитата на животните, след като гледа документален филм за лова на тюлени.

1986 г. – Основава Фондация „Брижит Бардо“, посветена на защитата на животните.

1992 г. – Омъжва се за индустриалеца Бернар д’Ормал – приятел и съветник на лидера на френския крайнодесен Национален фронт Жан-Мари Льо Пен.

1996 и 1999 г. – Публикува двутомните си мемоари, които се радват на голям успех.

2012 г. – Подкрепя лидера на Националния фронт Марин Льо Пен на президентските избори във Франция.

2018 г. – Подписва открито писмо с критики срещу движението #MeToo.

Брижит Бардо изгрява в киното през 1956 г. във филма „И Бог създаде  жената“ на съпруга си Роже Вадим. В кадри от него тя страстно танцува, облечена в дълга пола, с цепка до талията.

Сцената предизвиква скандал и заради нея продукцията е забранена в някои части на САЩ. Това обаче не пречи французойката, на която представителките на нежния пол по онова време се опитват да подражават, да бъде провъзгласена за най-красивата жена на света.

Разкрепостена и своенравна, Бардо често се оказва в центъра на скандали.  И в живота си тя проявява характера филмовите си образи – „момиче на  своето време, освободено от всякакво чувство за вина, и  неспазващо забраните, наложени от обществото“, казва Роже Вадим, първият от четиримата съпрузи на актрисата.

Сред емблематичните ленти във филмографията на Бардо са „В случай на нещастие“ (1958) на Клод Отан-Лара, „Бабет отива на война“ (1959) на Кристиан Жак, „Презрението“ (1963) на Жан-Люк Годар. Последният филм, в който участва, е „Дон Жуан“, пуснат по екраните през 1972 г.

Преследвана от папараци, когато е на върха на славата си, Бардо е напълно лишена от личен живот. Всичко е на показ – любовните ѝ авантюри, за които се твърди, че са многобройни; скандалите, в които се забърква; раждането на сина ѝ, когото актрисата първоначално не иска.

В мемоари, озаглавени Larmes de combat, и издадени през 2018 г., Бардо признава, че „никога не се е чувствала красива“, заради което е изпитвала неувереност.

„Приемаха ме за една от най-популярните световни звезди, и въпреки това съм нищо… Винаги съм живяла с мисълта, че неизбежно губим това, което притежаваме, и моята младост, красота, свежест не са изключение“, се казва в откъси, публикувани от френски медии.

Бардо казва, че никога не са я привличали луксът и  богатството. „Изоставих всичко това, защото бях убедена, че основното е собствената ми кауза да спасявам животни“, отбелязва тя.

След 1973 г., когато слага край на кинокариерата си, Брижит Бардо е напълно отдадена на каузата си да защитава животните. Определя я като битката на живота си.

Кинолегендата заяви пред АФП, че за 90-годишнината си най-много иска Франция да наложи забрана за консумацията на конско месо – нещо, за което тя се бори от половин век, но не постига успех.

„Най-големият подарък, който мога да получа след 50 години молби към правителства и президенти, е… да не се убиват и ядат повече коне във Франция“, каза Бардо. „Когато се отказах от киното, това беше първото нещо, за което помолих“, отбеляза тя. До днес обаче подобна забрана не е въведена.

През 1986 г. Бардо основава фондация, чрез която да помага на изпаднали в беда животни. Организацията ѝ има представителства в над 30 държави на пет континента, в България заедно с „Четири лапи“ е ангажирана с Парка за мечки край Белица. „Фондацията е животът ми“, заявява нееднократно Брижит Бардо. Тя е благодарна на киноиндустрията, която й е помогнала да се сдобие с популярност. А известността ѝ е нужна за спасяването на животните. „

„Въобще не ми пука за възрастта… дори не я забелязвам“, казва Бардо пред АФП. За годините „наистина не мисля . Всеки ден е един и същи… идва също толкова лесно, колкото и преди… Гледам как минава времето и си мисля, че се справям много добре“.