“Това означаваше да се съгласяваш къде ще се отиде, ако има примерно годишнина на Левски или 1300 години България… Навремето в България много хубава екипировка се произвеждаше, която вече не се произвежда”.
Попйорданов сподели и най-големите промени в света на приключенците:
„Катеренето в България вече е масов спорт. Спелеологията – не толкова, но планинското бягане е масов спорт, колелата са масов спорт. България е 1 от 3 страни в Европа, в които се произвеждат рамки за колела. Това е голямо постижение! България е страната, в която се намират 2 от най-големите фирми за изкуствени стени, едната от които е световният лидер. Това са постижения на предприемачи, не са постижения на държавата.
Когато Боян Петров тръгна по своя път към върховете, той беше носител на този дух – че трябва да правим нещата заедно, че трябва да създаваме общности. В момента може би най-единни с пещерняците. Там има няколко с няколко федерации, но техните постижения са наистина експедиции на общността. Хората се самофинансират. При колоездачите нещата са по-публично видими. Спелеологията е малко ъндърграунд, в буквалния смисъл“.
Ентусиазмът е неотменна част от фестивала “защото всъщност това са хора, които са богати със своите мечти”, каза Попйорданов в ефира на „Хоризонт до обед“.
“Преди 20 години нямаше нито 1 състезание за планинско колело или бягане. Сега са по няколко на седмица. Това само показва колко са се променили нещата” коментира Попйорданов. Той мечтае местните общности да са по-голяма част от проявите, както е в големите държави.
Приключението започват там, където свършва комфортът, категоричен е той.
„Трябва да прегръщаме приключението като необходимост и като един път, без да казваме, че това ще ни затрудни живота. По-скоро това ще развие нашата душевност. Мога да кажа за себе си, че когато започнах да катеря, се насилих, имах дълбоко в себе си задръжки да застана на Лакатнишките скали и си казах: “Не, трябва да го направя, защото трябва да изляза от своя комфорт, от залата, от университета”. /БНР