Няма яснота колко са кафявите мечки в България. Срещите на хората с мечки обаче у нас зачестяват. Сред причините са намаляващите ресурси в горите.
При този недостиг на ресурси поведението им създава усещане за твърде голяма численост, пояснява биологът Александър Дуцов от Световния фонд за дивата природа в България – WWF.
Към факторите за промените в горите експертът посочва още екстремните проявления в природата и сезонни аномалии, които намаляват храната за дивите животни.
Имаме възможност да разнообразим нашите гори с видове растения, които са с голям толеранс към различни температурни и климатични аномалии, смята той.
В предаването „Преди всички“ Дуцов коментира, че национален проект за събиране на генетичен материал от кафявите мечки, който е в ход, ще даде по-прецизни данни за популацията им.
Мечките са интелигентни всеядни животни, които бързо свикват с леснодостъпната храна и при наличие на такава могат да загубят страха си от хората, предупреждава биологът пред БНР.
При случайна среща с мечка Александър Дуцов съветва да не изпадаме в паника, бавно да се оттеглим назад, избягвайки очен контакт с животното, а също така да не се хвърля храна и да не опитваме да го снимаме.
Ако мечка се изправи на задните си крака, значи нещо я притеснява. Това не означава агресивна нагласа, по-скоро се ориентира в обстановката, допълва експертът.
Нападенията на мечки у нас са изключително редки, основно по време на лов, уточнява той.