През последните два месеца Европа изнемогва от горещина и всякакви температурни рекорди бяха счупени. Каква цена плащаме за изпепеляващите жеги и то още в началото на лятото?
На първо място е човешкият живот – само в Испания вторият най-горещ юни в историята на страната донесе 900 смъртни случая, свързани с високите температури. Белгия е регистрирала с 39% повече смъртни случаи от обичайното по време на горещата вълна между 18 и 29 юни, съобщиха здравните власти. В много случаи става дума за липсата на аклиматизация на човешкия организъм, отбелязва професор Лиз Бентли от Кралското метеорологично общество, съобщава БНР.
„В държави като Обединеното кралство не сме подготвени и оборудване за температури около 35 до 40 градуса. Европа още не е достигнала 50 градуса, но и това ще се случи в следващите години тъй като климатът продължава да се затопля. Като добавите влагата – защото тя беше големият проблем на последната гореща вълна в Европа – комбинацията от жега и влага причинява много по-голяма смъртност.“
С покачването на живака скачат и разходите за икономиката, а производителността се стопява и растежът изпада в летаргия, отчитат застраховаелните дружества и алармират, че екстремните горещини все повече се явяват структурен икономически риск за Европа. Старият континент има редица слабости – застаряващо население, гъсто населени градски центрове с много сгради, непригодени за големи горещини, и само 19% домакинства с климатизация в сравнение с 90 на сто в Съединените щати.
„Много места по света ще станат негодни за живеене и хората ще мигрират към районите на света, където не е толкова топло. А увеличената миграция ще предизвиква силно напрежение в икономиката.“
Според изчисленията на експертите премине ли се прагът от 30 градуса по Целзий, производителността пада стремглаво. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че работата по приспособяване трябва да се ускори.
„От няколко години подкрепяме прехода в домовете ни и в обществените сгради, в градската инфраструктура, който се равнява на адаптация. Свършена е много работа и трябва да признаем, че с вложените пари и истинските трансформации, които виждаме, промяната е голяма.“
Екстремната горещина води до засушаване, наводнения и пожари – природни бедствия, които пряко се отразяват на селското стопанство и приозводството на храна. Така например Индия регистрира най-сухия юни от 12 години и петият най-сух откакто се води статистика. По данни на правителството засадените площи са с 23% по-малко в сравнение с 2025-а година, като насажденията с ориз са най-засегнати от сушата, тъй като фермерите разчитат предимно на мусонните дъждове за напояване. Без бърз преход към климатична адаптация и въглеродна неутралност, тези природни феномени ще се отразят дългосрочно на икономиката, подчертава Лиз Бентли.
„Отражението върху прехраната е огромно. Намирането на места, където да се отглеждат селскостопански култури и количеството им става истинско предизвикателство заради промениящия се климат. Така че цените на храната неминуемо ще скочат.“
Горещата вълна в Европа в края на юни е повишила разходите за електричество в Германия и Франция с повече от 700 милиона евро само за седмица, сочи анализ на природозащитна организация. Пиковата консумация в Германия е нарастнала от 86 евро за мегават час през деня до 566 евро за мегават час през нощта, когато соларното електричество намалява, но нуждата от охлаждане остава висока. Експертите отбелязват, че екстремните температури намаляват и ефективността на соларните панели и принуждават атомните електроцентрали да ограничат произвоството на електроенергия, заради повишената температура на речната вода, която се използва за охлаждане на реакторите. Доктор Клои Бримекам – климатолог от университета на Оксфърд предупреждава, че горещините влияят негативно и на инфраструктурата, транспорта, болниците, училищата.
„Притеснението ми е, че виждаме увеличение на центровете за данни за Изкуствен интелект, в който много се инвестира. По време на горещи вълни използваме вода и енергия да охлаждаме тези съоръжения, но не използваме същата енергия, за да охлаждаме хората в болниците, учениците и студентите, възрастните хора – които са най-уязвими по време на жеги. Така смъртните случаи се увеличават и значителнто се влошава здравето на засегнатите.“
Застрахователите изчисляват, че с все по-честите горещи вълни кумулативните загуби в Брутния вътрешен продукт ще достигнат между 5 и 7 процента. Това ще са около 240 милиарда долара за Франция, 147 за Италия, 131 за Германия и 120 милиарда за Испания. В средносрочен план екстремните горещини, предизвикващи бедствия като горски пожари и наводнения, се отразяват негативно и върху банковите авоари, застрахователните операции и така забавят икономическия растеж. Президентът Макрон отчете.
„Живеем в напълно безпрецедентен период. Адаптираме се към глобалното затопляне, но не можеш да се адаптираш към връх, който няма еквивалент в Европа днес, нито в историята ни. Говоря за гореща вълна, която продължава толкова дълго и е с над 15 градуса е над сезонните норми.“
В последната седмица бяха регистрирани и рекордно високи температури на океанската вода, което има пряка връзка с безпрецедентните горещини, обхаванали Европа, обяснява доктор Биркман.
„Можем да свържем високите температури на океанската повърхност с горещите вълни на сушата. Те правят въздуха на сушата по-влажен. Видяхме в последната седмица в Европа, че не само температурите бяха високи, но и влажността. А при тези условия за нас хората е по-трудно да топлоотделяме чрез потта.“
За съжаление прогнозите не са оптимистични. Няколко метеорологични модела показаха, че в следващите месеци ще се формира много силен феномен Ел-Ниньо, който още повече ще затопли световния климат.
„Определено виждаме отпечатъка на климатичните промени по всички тези екстремни явления по света – горещини, наводнения, засушаване. Ел Ниньо, който е феноменът, предизвикващ затопляне в източните части на Тихия океан, едва започва. Ефектът му ще продължи да се натрупва и ще сме свидетели на още големи жеги във втората половина на 2026 и началото на 2027.“