ИПИ организира дискусия на тема „Защо е необходим контрол на разходите в болничната помощ и как може да се осъществява той“.
Доктор Петя Георгиева, старши икономист в ИПИ, коментира за БНР:
„Парите са милиарди и те се увеличават всяка година в резултат на това, че през болниците в България преминават наистина много хора. Хоспитализациите в България, спрямо населението, са най-високите от всички държави в ЕС – 32 000 на 100 000 души. Ако го преведем в обикновени числа, означава, че всеки трети българин реално е преминал през болница, всяка година. Германия, която е на 2 място, е с около 23 000 хоспитализации на 100 000 души, а последната в тази класация – Португалия, с 5 пъти по-малко хоспитализации. Значи има държави, които успяват да се справят с болничната помощ в пъти по-добре, отколкото ние. И това няма медицинско обяснение“.
Георгиева изтъкна два проблема – броят клинични пътеки и самите пътеки като механизъм на финансиране на болничната помощ:
„Просто, за да бъде изпълнена пътеката, за да бъдат получени средства от болницата, тя трябва да бъде изпълнена в цялост. Това вече създава проблем на ръст на разходите, на по-голям натиск към това все повече и повече пари да се харчат в болниците. Така че проблемът с контрола не е свързан само с това дали има измами, дали тези пациенти изобщо са присъствали, а дали има изобщо смисъл да използваме финансиращ механизъм, който ще доведе до това“.
„Разговорът за това по какъв начин трябва да се плаща може да се води на ниво финансираща институция, каквато е НЗОК, МЗ, дори НС“, изтъкна тя.
„Що се отнася до видовете механизми, ние наблюдаваме какво се използва по света, какви са съвременните начини на плащане на болниците, което би било по-подходящо за България. Има много варианти. Това са обикновено комбинирани механизми, които дават възможност както да имаме общ контрол на ниво „система“, ниво отделно лечебно заведение, така и вътре как да разплащаме за конкретната дейност, която те извършват за самия пациент“.
Другата страна е как Касата ще контролира самите доставчици – изпълнители, допълни експертът:
„Искаме да видим, че средствата се харчат наистина ефективно, че наистина има смисъл в това пациентът да премине през болницата, той да получи тези услуги, да бъде излекуван накрая, защото много често се случва това да е формален процес.“
Екатерина Баксанова, старши правен експерт в ИПИ допълни:
„Проблемът е по какъв начин министерството, което е принципал и собственик на тези болници, реално упражнява контрол върху това как ще бъдат възнаградени тези директори. Абсолютно не съм съгласна с това, че министерството няма какво да направи и че няма какво да се направи, освен да се огласява някаква информация, която се случва всяка година. Това е възмутително. Как е възможно едно лице да взима 5 или 10 пъти повече от лекар, който работи наравно с него. Условията на труд на младите лекари са абсолютно робски, огромен е проблемът с медицинските сестри. Ние знаем, че при тях е още по-трагично положението, защото те дори не са представени във взимането на решения. Не смятам, че нещата трябва да бъдат оставени по начина, по който са в момента“.
Баксанова изтъкна, че правото на здраве е от категорията на „социални права“ и държавата следва да участва активно, за да помага това право да се реализира ефективно. Това обаче носи риск от прекалено силна намеса.
Георгиева уточни:
„Моето мнение е, че няма нужда от нови институции, ако няма да променяме изцяло системата по някакъв много генерален начин, а искаме да направим корекции в нея“.
Трябва обаче НЗОК или други такива организации да осъществяват контрол върху доставчиците и изпълнителите не само по документи.
„Системата трябва да е така изградена, че да има достатъчно информация и да има хора, които да използват тази информация аналитично, за да следят дали няма големи нарушения. Това не е много трудно да се случва“.