„Атеросклерозата е хронично заболяване, което започва много по-рано, отколкото повечето хора предполагат, и дълго време може да се развива без никакви симптоми. Това подчерта инвазивният кардиолог доц. Ивайло Желева от болница Токуда в подкаста „В центъра на системата“, посветен на съдовите заболявания и съвременните възможности за тяхната профилактика и лечение.
Доц. Желева беше лектор по време на IV Национален конгрес по ангиология с международно участие в столицата.
Темата на конгреса беше – „Кои са най-новите подходи в диагностиката и лечението на съдовите заболявания, какво показва опитът на водещи български и чужди специалисти“. Организатор е Българското дружество по ангиология със съпредседатели на конгреса проф. Милена Станева и проф. Лъчезар Гроздински.
„Атеросклерозата е заболяване системно и мултифакторно, а не локален проблем на отделен съд или орган. В развитието му участват редица рискови фактори – повишени нива на холестерол, артериална хипертония, диабет, тютюнопушене, затлъстяване, обездвижване, нездравословно хранене и наследствена предразположеност, каза още доц. Ивайла Желева.
Генетиката също има значение
Според доц. Желева фамилната обремененост остава един от най-сериозните рискови фактори.
„При пациенти, в чиито семейства има ранни инфаркти или инсулти, вероятността за развитие на атеросклероза е значително по-висока. Затова профилактиката при тях трябва да започне по-рано“, подчерта тя.
Особеното при заболяването е, че в началните си стадии рядко дава клинични прояви.
„Пациентът може да няма никакви оплаквания, докато процесът вече напредва“, посочи кардиологът.
Ранната диагностика е решаваща
Затова профилактичните прегледи и оценката на съдовия риск са от ключово значение. Освен изследване на липидния профил, при рискови пациенти се препоръчват и образни изследвания.
„Доплеровото изследване на сънните артерии и артериите на крайниците може да даде ценна информация за състоянието на съдовете още преди появата на симптоми“, обясни специалистът.
По думите й местоположението на атеросклеротичните плаки също е от съществено значение.
„Колкото по-голям и по-централен съд е засегнат, толкова по-сериозен е рискът. Запушването на коронарна артерия може да доведе до инфаркт, а засягането на сънните артерии – до исхемичен инсулт.“
Високото кръвно ускорява процеса
Доц. Желева обърна специално внимание на връзката между артериалната хипертония и атеросклерозата.
„Повишеното кръвно налягане не само съпътства заболяването, но и ускорява развитието му. Постоянното механично напрежение върху съдовата стена улеснява нейното увреждане и създава условия за натрупване на плаки“, посочи тя.
Според специалиста контролът на артериалното налягане е задължителна част както от първичната, така и от вторичната профилактика.
Лечението започва с промяна в начина на живот
В ранните стадии на заболяването основен подход остава промяната в начина на живот.
„Редукцията на теглото, физическата активност, отказът от тютюнопушене и контролът на холестерола са фундаментът на лечението“, подчерта доц. Желева.
При необходимост се назначава медикаментозна терапия със статини, а при пациенти със затлъстяване и метаболитен синдром все по-голямо място намират и съвременните терапии от групата на GLP-1 агонистите.
Когато плаката вече е налице
При напреднала атеросклероза обаче медикаментите невинаги са достатъчни.
„Няма лекарство, което да разтвори вече формирана и значимо стесняваща съда атеросклеротична плака. В такива случаи се налагат ендоваскуларни процедури, стентиране или хирургично лечение“, обясни кардиологът.
Тя подчерта, че дори след успешно поставяне на стент или хирургична интервенция борбата със заболяването не приключва.
Доц. Ивайла Желева представи на конгерса темата – „ПТИ на рестеноза след ТЕА на каротидна артерия“.
Тя подчерта, че каротидната рестеноза се определя като стесняване на лумена, който вече е бил лекуван чрез каротидна ендартерктомия или каротидно стентиране.
„Рестенозата е сериозно усложнение след CEA и CAS. Налага се прилагането на най-доброто медикаментозно лечение, но нито една от процедурните терапии на притежава толкова явно предимство, че да се превърне в единствен подход за лечение на рестенозата“, каза доц. Желева.
Във връзка с атеросклерозата, доц. Желева поясни още, че това не е просто натрупване на холестерол по стените на съдовете. Това е сложен процес, който започва с увреждане на ендотела – най-вътрешния слой на съдовата стена, и води до поредица от възпалителни и структурни промени“.
„Атеросклерозата може да прогресира и след лечението. Затова вторичната профилактика е изключително важна – редовни контролни прегледи, прием на предписаните медикаменти и стриктен контрол на рисковите фактори.“
„Не чакайте симптомите“
В заключение доц. Ивайло Желева отправи апел хората да не отлагат профилактичните прегледи.
„Атеросклерозата започва рано и протича тихо. Именно затова профилактиката е най-силното ни оръжие. Контролът на кръвното налягане, липидите, движението и отказът от цигарите могат значително да намалят риска от инфаркт и инсулт“, подчерта още веднъж специалистът.
По думите му най-доброто лечение остава навременната превенция, защото когато заболяването бъде открито рано, възможностите за контрол и предотвратяване на тежките съдови инциденти са значително по-големи.