Без интеграция и коопериране с партньорите от Европа и НАТО няма как България сама да се защити от заплахите.
Това заяви пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, който е и преподавател по национална и регионална сигурност и икономика на инфраструктурата.
„Ние не сме във война, за да се налага тотална защита на всички критични обекти в България или на гражданското население. Потенциалните заплахи не са чак толкова много и рискът не е много голям. Това, че някъде е изплувал дрон в морето, или е паднал някъде в полето, не означава, че рискът е огромен за цялата страна“, коментира той в интервю за предаването „Преди всички“. И добави:
„Вярно е, че конфликтът между Русия и Украйна ескалира, има нападение на търговски кораби, Черно море започва да се милитаризира, но това все още не означава, че ние тотално трябва да се милитаризираме и да сме готови по всякакъв начин за защита„.
Според него България не може да поддържа такъв суперотбранителен потенциал, така че да отговаря едва ли не на всеки дрон, който падне някъде. По думите му това изисква огромни ресурси:
„България ако тръгне да се защитава едва ли не от всичко, няма да ѝ стигнат ресурсите просто“.
Проф. Димитров изтъкна, че това, което ние трябва да правим сега, е в областта на развитие на нови технологии, които да ни дадат възможност на по-късен етап, ако се наложи, да подобряваме нашата защита:
„България трябва да развива своите способности за разузнаване и наблюдение, така че по-рано да прихваща тези дронове. България трябва да развива такива способности, за да може бързо да се реагира, т.е. развитие в комуникациите. България трябва да развива добри партньорски отношения със страните от ЕС и НАТО. Сами трудно можем да се справим с това нещо. Разчитаме на партньорите и трябва да се интегрираме в такава система, която ни позволява бързо в реално време да виждаме откъде идва заплахата“.
Няма 100% защита, няма 100-процентова сигурност, винаги може да се намерят пробойни и уязвимости, напомни още той.
В научната програма „Отбрана и сигурност“ участват 10 университета, посочи още ректорът на УНСС и добави, че там се разглеждат въпроси, свързани с развитието на доктрини, дронове, киберсигурност.