„Крилете на вестителя“ и тишината, в която чуваме себе си

Как изглежда тишината, когато се качи на сцената? И как се говори за нежността, за близостта и за изгубеното усещане за красота, без думите да се превърнат в обяснение?

„Крилете на вестителя“ на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ е спектакъл по стихове на Борис Христов – сценично пътуване през един поетичен свят, в който въпросите са повече от готовите отговори. Режисьор е Иванка Шекерова, а музиката е на Иван Пичуров. На сцената се срещат професионални актьори и непрофесионални артисти от театрални школи и читалище.

Изходната точка е книгата „Крилете на вестителя“, която събира стихосбирките „Вечерен тромпет“, „Честен кръст“ и „Смъртни петна“. За Шекерова това е среща с поезия, която не се нуждае от обяснение, а от живеене.

„Това е един спектакъл, който е твърде честен, твърде емоционален, без маската на преправянето“, казва режисьорката.

На сцената хората са такива, каквито са в чувствата и дълбоките си емоции – за да разкажат за онези части от човешката душа, в които зрителят също може да се припознае.

А може би именно тук започва и големият разговор на спектакъла – този за тишината.

„Много бъбрив е този свят в момента“, казва още Иванка Шекерова.

Отвсякъде идват шумове, предложения, очаквания какви да бъдем и как да живеем. А сред всичко това постепенно губим способността да чуваме себе си – онзи фин вътрешен глас, който ни говори за най-изконните човешки потребности и желания.

Затова тишината се превръща не в отсъствие на звук, а в пространство за среща със самия себе си.

„В нея се съдържат всъщност големите отговори, които ги търсим в този турбулентен свят“, добавя Шекерова.

Но „Крилете на вестителя“ не е сантиментален спектакъл. В него има и сурови истини. Няма традиционния разказ с начало, кулминация и финал. Цялото представление е „един път през едно бурно море“ – един истински живот в рамките на определено време.

За режисьорката поезията не е противоположност на драматургията. Напротив – във всяко стихотворение тя открива драматургия, образи и възможност за сценичен живот. Затова и актьорите не рецитират Борис Христов. Те живеят думите му.

Особено важна е срещата между професионалните и непрофесионалните актьори. Шекерова не се опитва да ги постави в различни категории. Задачата ѝ е да помогне на актьора „да отвори своята собствена душа“ и през този отвор да разговаря с публиката. В тази неподправеност тя вижда и особена сила – ентусиазмът и липсата на театрална маска могат да донесат усещане за живот, което трудно се постига по друг начин.

А срещата с актьорите променя и самия поглед на режисьорката към Борис Христов. Всеки човек преминава през думите му през собствените си преживявания и така една и съща дума може да отвори различна врата. Именно това различие се превръща в мост между хората.

„Крилете на вестителя“ идва в София на 19 септември от 19 часа на Голяма сцена на Театър „Българска армия“.

А какво са крилете на вестителя?

За Иванка Шекерова те са мечтата да полетиш, да се издигнеш поне за малко над ежедневието и да обгърнеш този миг, който е само твой.

Може би и това е поканата на спектакъла – да спрем за малко, да чуем тишината и в нея да чуем себе си.