„Категорично осъждаме престъпните действия на този човек. Това е тежко престъпление срещу природата и трябва да бъде наказано„.
Това заяви пред БНР животновъдът Николай Василиев относно отровените лешояди в Стара планина, за които вече има задържан.
„Крайно време е обществото да разбере, че професията фермер не е за всеки. Такива хора не могат да се нарекат фермери. Затова аз не чувствам вина за това нещо. Истинският фермер създава и произвежда, а не трови. Тези, които са си купили 5 животни и са ги пуснали в Балкана, нито са фермери, нито са животновъди. Не искам да ги причисляваме към фермерите“, категоричен бе той в интервю за предаването „Преди всички“.
По думите му вече 2 години няма никакво подпомагане в националните паркове:
„Таксите, които плащаме, за доста хора са непосилни. В парк Рила местата са свободни, почти няма фермери горе. Останаха истинските фермери, които са там. Преди бяха виртуални, такива, които не им трябваше паша, но заради субсидиите, но тази година са останали истинските фермери. Половината пасища там не са заети“.
Животновъдът смята, че високопланинските пасища трябва да останат достъпни за фермерите.
Според него случаят с отравянето на лешоядите няма нищо общо с националните паркове. Местообитанията на лешоядите в страната са извън националните паркове, посочи Василиев и добави, че популацията на лешоядите е в отлично състояние.
„Около нашата ферма никога не го е имало като опция да се справяме с хищниците по подобен начин„, отбеляза още той. Според него еколозите трябва да кажат на фермерите каква е превенцията срещу хищниците. Трябва да се работи повече с местните хора, които се занимават с животновъдство, и да се показват добрите примери и практики, изказа мнението си животновъдът.
По думите му там, където в момента навлизат лешояди, тези птици са забравени. Там с животновъдите не се работи и въобще не знаят, че близо има такива птици, подчерта той.
И все пак Василиев е категоричен, че преди да си пуснат животните в гората, фермерите трябва да знаят екологичните начини, с които да си ги предпазят.
„За съжаление, в Наказателния кодекс не е инкриминирано противозаконното използване и слагане на отрови и отровни примамки в дивата природа„, подчерта от своя страна адв. Емилия Тончева, юрист и еколог, бивш зам.-министър на МОСВ.
„Текстовете, които касаят престъпленията и посегателствата срещу защитени видове в защитени територии, са два в НК, но за съжаление в тях няма текст, който да се отнася до т.нар. отровителство. Вече повече от 5 години се борим за изменение в Наказателния кодекс. Не разбирам защо компетентните институции пренебрегват тази необходимост. Надявам се този случай да е достатъчно ясен знак, че изменението на НК трябва да се случи час по-скоро„, посочи тя.
Според нея е необходимо да се инкриминира противозаконното използване и поставяне на отровни вещества и примамки в дивата природа. Също така юристът смята, че трябва да се завишат наказанията.
В момента наказанията са лишаване от свобода до 5 години и глоба, каза адв. Тончева и уточни, че това ги прави леки престъпления по смисъла на НК.
„Не се позволява при разследването да се използват СРС-та. Често се стига до спиране на производствата, защото не може да се установи конкретен извършител. В НПК не е предвидена никаква възможност за участие в наказателното производство на заинтересовани институции, органи и организации – те не могат да бъдат страна в процеса, т.е. няма кой да обжалва, няма кой да се противопостави на един акт, ако той е незаконосъобразен“.
По думите ѝ по отношение на отровителството всички образувани наказателни производства до момента са били спирани заради невъзможността да бъде установен извършител. За първи път имаме в този случай имаме задържано лице и събрани доказателства, подчерта адвокатът и изрази надежда да се стигне до обвинителен акт и съдебен процес срещу лицето.
Според нея това е едно изключително тежко престъпление срещу дивата природа.
„Имам съмнението, че и в този случай няма да се стигне до ефективно изтърпяване на наказание. При тези санкции, които са предвидени в НК, твърдя, че условната присъда би била най-тежкото наказание, което този човек ще получи. Това е крайно занижено„, изказа мнението си тя и допълни, че имаме изключително ниски наказания за този тип престъпления.
„В България престъпленията срещу природата не се разглеждат като приоритет„.
Адв. Тончева апелира този случай да не бъде забравян, а да бъде емблематичен, показателен и да бъде светеща червена лампа към всички институции.
„България е страна, която се гордее с биоразнообразието си и това изисква държавна политика, която да е постоянна и да включва работа с местните общности. С тези хора трябва да се работи„.