„Двустранните спорове са част от преговорния процес. Ние не трябва да бягаме от тях„.
Това заяви пред БНР бившият зам.-министър на външните работи и на икономиката Милен Керемедчиев относно доклада за напредъка на Северна Македония, който днес трябва да гласуват депутатите в ЕП. Спорен казус е опитът да отпадне точка 73 от доклада за напредъка на страната, която призовава историците и учените, а не политиците да определят как се интерпретира общата история и как да се променят учебниците, така че да не се насажда омраза между двете общества.
„Северна Македония и политиците ѝ искат да придърпат България в двустранен спор и да превърнат неизпълнението на подписаното споразумение с всички страни-членки едва ли не в обвинение към България, че е единствената държава, която спира Северна Македония по нейния европейски път. Не трябва да се притесняваме в тази посока„, смята той.
Според него има опасност точка 73 от доклада да отпадне. По думите му трябва силно активиране на нашите евродепутати във всички парламентарни групи.
„Но даже и да отпадане на тази точка – това е доклад, който по никакъв начин не вдига ветото, което има наложено от всички страни-членки за започване на преговорния процес за членство на Северна Македония в ЕС“, обясни Керемедчиев в интервю за предаването „Преди всички“.
„Македонските политици се борят с България по всички фронтове. Виждаме този вик на омраза, това постоянно хулене на България, сочене с пръст като единствен виновник за спиране на македонското еврочленство, че вече наистина посажда дълбоки корени в македонското общество. Има многобройни актове на агресия спрямо България. Тази омраза, която се лее и от медиите в Северна Македония и от македонските политици, влиза до най-дълбоките недра на македонската общност„, коментира той.
Според него България трябва да подходи много спокойно и да не влиза в този тип реторика:
„Това в момента се опитват да направят политиците в Северна Македония – да придърпат България на много принизено ниво – на размяна на ноти, на гневни коментари, на словесни престрелки и по този начин да принизят основната задача, която е, че България трябва да бъде изключително активна в Брюксел, в ЕП, в разговорите с останалите държави-членки“.
Милен Керемедчиев е категоричен, че трябва да сме по-спокойни и уверени в своята правота и в действията си. По думите му разполагаме с много механизми, за да защитим своята идентичност и интереси в Брюксел.
„Даже и да отпадне тази точка в доклада, ако се стигне до отваряне на преговорни глави, България има право отново на вето и поставяне на условия тези глави да бъдат затворени, а добросъседството е една от първите глави, които се отварят в преговорния процес. Парламентите на всички страни-членки трябва да ратифицират този договор за присъединяване. Така че отново българският парламент ще има тежката дума за ратификация или не на този договор“.
България има много инструменти, с които да се опита да покаже, че тази страна-кандидат не изпълнява изискванията, отбеляза той.
Според него огромни усилия полагат македонските политици да се опитат всячески да заобиколят френското предложение, което беше гласувано и подписано от всички страни-членки и от Северна Македония.
Относно предстоящото споразумение между САЩ и Иран бившият зам.-министър заяви, че е скептичен относно действието му. То беше подписано под вътрешен натиск и в двете държави, обясни той. По думите му има много неясноти в това споразумение. Първата е за отварянето на Ормузкия проток, посочи Керемедчиев и допълни, че още няма преминали кораби:
„Продължава да се изчаква. Американската военноморска блокада още е в сила“.
Най-тежката част е това, че Иран претендира за съсобственост, което досега не беше част от международните споразумения, подчерта Милен Керемедчиев. По думите му Иран ще има 60 дни да преговаря за този статут.
„Споразумението е съшито с бели конци. Светът е далече от пълно отдъхване„.