„Имаме в народопсихологията си за неволята, че някой външен трябва да дойде и да ни оправи каруцата. Изскачат едни 30-годишни питърпановци, които отказват да пораснат. От 1990 г. идеализирахме студентските протести, след това ранобудните студенти, които затваряха университетите, сега идеализираме Джен Зи поколението,“ каза в интервю пред БНР психологът Младен Владимиров.
„Това е нетърпеливо поколение и доста по-индивидуалистично, реагирайки със собствено темпо и непримиримост, гъвкави са, доста по-бързо им се случват промените. Видяхме младите волейболисти от националния отбор и Дара, имаме какво да очакваме от младите хора, но не може да идеализираме цяло едно поколение. Това е много натоварващо и всички сме отговорни, които плащаме данъци, всички ние, които гласуваме или не, всички, които минаваме на жълт светофар, пресичаме неправилно. Ценностите се изграждат през много малки неща, дори да научим детето си да събира разделно отпадъците, това е обществено поведение. Много идеализираме думата емпатия – като лекарство за всички проблеми. Обществено отговорното поведение е да кажеш: „аз не съм сам в тази система и съм част от по-голяма организирана група и трябва да правя добри неща“. Цялото ни поведение е едно такова – щом нас нещо не ни тревожи лично, значи не е проблем“, обясни психологът.
В „Преди всички“ той коментира инцидента в Благоевград, където 16-годишно момиче падна от петия етаж на жилищна сграда, а 17-годишно момче е в тежко състояние в „Пирогов“. Също говори и за причините за случващите се инциденти с ученици, употребата на наркотици и как да се работи с тийнейджърите.
„Нямаме управленския модел и желание за активни действия, да говорим с децата, да им създадем алтернативи, защото децата правят противообществени прояви, социално неприемливи, когато скучаят“, каза още Младен Владимиров.
Според него психолозите няма кой знае какво да направят в Благоевград, защото:
„Това не е епизодична работа, това не е кампанийно-стихийна. С тийнейджъра трябва да се работи, въобще с децата, на всички етапи на неговото съзряване, то си има кризи. Тийнейджърството е изключително силна криза на идентичността, на самоличността, на емоциите, с която трябва да работим активно и да бъдем близки, доверителни и да присъстваме в живота на тийнейджъра“, препоръча Младен Владимиров.