В четвърти епизод на поредицата „Човешки разкази за системата на здравеопазване“ разглеждаме едно бюро и една купа, търсим една старша сестра и най-после разбираме защо време за излишни неща в болниците няма.
„Аз работя в Клиника по диабетология, която е единствената специализирана клиника за диабет в страната. Като цяло при нас се насочват хора, които имат повече проблеми и усложнения от заболяването. Така че болшинството от изследванията, които виждате, са именно на хора, които имат така сериозни предизвикателства със заболяването и борбата им е ежедневна“, разказва доц. Румяна Димова.
„Това, на което ме е научила работата ми, ме кара да се замисля, че всъщност сме тук, за да сме заедно и да си помагаме.Това, което ме крепи — тъй като се занимавам със заболяване, което е хронично и за съжаление не мога да излекувам — но зная, че всяка нормална кръвна захар и всяка обратна връзка, че „сега се чувствам добре“, и всяка усмивка, всъщност е смисълът отново да се върна на работа на следващия ден.“
Доцент Невена Чакърова обобщава: „Всеки се опитва да даде максимално доброто и като професионална грижа, и като чисто човешко отношение към пациентите. Защото всеки иска да бъде чут, всеки иска да бъде изслушан. За всеки неговият проблем е най-важен — това е абсолютно нормално. Времето ни е ограничено, виждате, обемът на работа е много голям. Стараем се да изслушаме всички, да отделим максимално много време, така че да се почувстват разбрани и обгрижени. Надявам се, че в повечето случаи се получава.” /БНР