8 области у нас са с най-висок дял домакинства с големи енергийни разходи или затруднения да плащат сметките си. Това сочат данни от Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата, разработена от WWF – България и Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН). Това са София област, Разград, Велико Търново, Видин, Добрич, Плевен, Силистра и Сливен.
Карта на енергийната уязвимост се прави за първи път. Енергийните нужди, социалната уязвимост и на субективното усещане за енергийна бедност са трите измерителя, които влизат в общия индекс на енергийната уязвимост. Включен е и специален индикатор, който се измерва за първи път в България – прекомерна зимна смъртност, обясни в интервю за БНР Теодора Пенева, старши експерт „Климат и енергия“ във WWF България.
Има стресиращи данни, на които трябва да се обърне внимание, подчерта тя. По думите ѝ, картата онагледява дълго подценявани както от националните, така и от местните политики системни проблеми.
Доходите са водещи. Поради ниските доходи много домакинства нямат възможност да инвестират в мерки за енергийна ефективност. Едва 8% от многофамилните сгради са санирани по национални програми, но няма нито една такава програма за еднофамилните сгради, а две трети от енергийно бедните домакинства живеят в къщи. Същевременно само 20-24% от живеещите в многофамилните сгради са енергийно бедни, посочи Пенева. Според нея ресурс се раздава на хора, които имат възможност сами да инвестират.
Ако се приложи диференциран подход и не се раздава 100% грант за всички, един и същи ресурс ще отива за два пъти повече санирани сгради. При тези огромни неравенства това не е популизъм, а логика, коментира експертът в предаването „Хоризонт до обед“.
Пенева е категорична, че трябва да има инструмент и за най-бедните, и за средната класа.
„Не можем да изолираме средната класа, защото в България доходите на 70% от населението са под средните. Говорим за големи неравенства.“
Енергийно бедните не трябва да заплащат за саниране, а за средната класа да има комбинация от инструменти, смята Теодора Пенева.
„Освен грантови схеми, трябва да има и кредитни инструменти – за да може те със собствен ресурс, но в продължение на по-дълъг период от време да може да изплащат без лихви или с много ниски лихви смяна на дограма, подмяна на отоплителни системи.“
Този процес трябва да е постоянен – да имаме собствена активна жилищна политика със социални елементи, а не да разчитаме на различни планове и политики, които идват от ЕС, изтъкна тя. По думите ѝ, жилищната политика може да намалява неравенствата и ни прави устойчиви на шоковете в цените на енергийните ресурси. /БНР