Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заяви, че продължителните военни действия в Близкия изток биха могли да засегнат пазарите и икономиките, като същевременно създадат неочаквани предизвикателства, които изискват от политиците да се подготвят за „нова нормалност“.
„Ако новият конфликт се окаже продължителен, той има ясен и очевиден потенциал да повлияе на пазарните настроения, икономическия растеж и инфлацията, поставяйки нови изисквания към политиците“, каза Георгиева в понеделник на симпозиум в Токио, предаде Блумбърг.
Тя добави, че нови шокове могат да възникнат дори след края на конфликта, подчертавайки перспективата за продължаваща несигурност.
„В тази нова глобална среда помислете за немислимото и се подгответе за него“, добави тя.
Според нея това подкрепя мнението на МВФ, че държавите трябва да подредят вътрешните си политики, за да гарантират, че имат капацитет за справяне със шокове.
Георгиева говори, след като петролът скочи за кратко до 120 щатски долара за барел в началото на търговията в понеделник на фона на ескалиращия конфликт в Близкия изток и нарастващия натиск върху маршрутите за доставка на петрол и глобалната енергийна инфраструктура. Обединените арабски емирства и Кувейт се присъединиха към Ирак в намаляването на производството в неделя, тъй като хранилищата им бързо се запълват поради ефективното затваряне на Ормузкия проток.
Ръководителят на МВФ заяви, че корабният трафик през Ормузкия проток е спаднал с 90%. Протокът превозва около една пета от световните доставки на петрол и търговия с втечнен природен газ (LNG), включително приблизително половината от вноса на петрол в Азия и една четвърт от вноса на LNG, каза шефът на МВФ. За Япония този трафик представлява близо 60% от доставките на петрол и 11% от доставките на ВПГ, добави Георгиева.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира скока на цените на петрола с публикация късно снощи в своята социална медийна платформа Truth Social, заявявайки, че краткосрочните движения са „много малка цена за плащане“ от САЩ, света и мира. Той добави, че цените ще паднат бързо, „когато унищожението на иранската ядрена заплаха приключи“.
Кристалина Георгиева очерта някои от икономическите щети, които могат да възникнат от кризата в Близкия изток. Тя каза, че 10% увеличение на цените на енергията, което продължава една година, би довело до повишаване на световната инфлация с 40 базисни пункта (с 0,4%) и би забавило икономическия растеж. МВФ ще публикува по-подробен анализ в предстоящия си доклад „Световни икономически перспективи“, който ще бъде публикуван през април, добави тя.
В условията на сътресения, Георгиева призова политиците да инвестират в силни институционални и политически рамки, за да подкрепят устойчивите икономики и растежа, воден от върешния частния сектор. Тя също така предложи да се използва наличното пространство на паричните политики, когато е необходимо, при условие че държавите след това възстановят буферите си.
В Япония, която разчита на Близкия изток за около 90% от вноса си на петрол, скокът на цените на суровия петрол, съчетан със слабата йена, повишава риска от стагфлация. Шокът може да накара правителството да увеличи фискалните разходи, като същевременно усложни усилията на централната банка за нормализиране на политиката.
„Вие имате контрол над вътрешните си политики. Можете да поставите собствения си дом в най-добра позиция, за да се справите с тези сътресения“, отбеляза Георгиева. /БНР