В навечерието на 3 март, когато България се подготвя да отбележи своя национален празник, рубриката „Евранет плюс“ повдига въпроса за мястото на страната ни в новата архитектура на Европа. В Брюксел все по-често се говори за концепцията „Европа на две скорости“ и по-конкретно за новосформираната група „Е6“, която има потенциала да пренапише политическата и икономическата карта на Европа. Дали това е план за по-ефективен съюз, или риск България да остане в периферията, точно когато вече сме част от голямото семейство на еврото?
„Е6“ е съюз на шестте най-големи икономики в Европейския съюз, които решиха, че не желаят повече да се съобразяват с бавните процедури и изискванията за пълно единодушие предвид бързата промяна на геополитическата обстановка. Според тях правилото за единодушие често води до политическа парализа по ключови стратегически въпроси.
Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Полша решиха да създадат свой „ексклузивен клуб“ най-вече заради икономическата стагнация и агресивната конкуренция от страна на САЩ и Китай. Целта на Е6 е да ускори интеграцията в области, по които работата върви много бавно. На първо място това е Съюзът на спестяванията и инвестициите, който има за цел да създаде единен финансов пазар по американски модел, за да спре изтичането на европейски капитали към Уолстрийт. Останалите цели също са амбициозни: укрепване на международната роля на еврото, ефективност на отбранителните инвестиции и създаването на така наречения „28-и режим“, който да представлява единна правна рамка за бизнеса, която да заобикаля националните регулации. Това потенциално би осигурило по-лесен достъп до капитал за българските стартъпи, възможност за включване в европейски изследователски мрежи и намаляване на разходите за българския бизнес в чужбина.
Концепцията за Европа на две скорости означава, че група държави, които желаят и са готови да се интегрират по-дълбоко, могат да го направят, без да чакат останалите, които може би нямат същата воля или капацитет в дадения момент. Привържениците на този подход, сред които са председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на Франция Еманюел Макрон, твърдят, че това е начин Европа да остане глобален играч. Говорителката на Еврокомисията Паула Пиньо:
„Не е нищо ново държавите членки да се събират, за да координират позициите си по различни въпроси. Виждали сме това по различни теми, например за миграцията. Съвсем в реда на нещата и легитимно е държавите членки да искат да дискутират, да искат да знаят какви са позициите им и евентуално да ги координират. В края на краищата решенията след това се вземат във формат 27. Това е процесът на вземане на решения в нашия Европейски съюз. Но действително, много често темите се обсъждат предварително между държавите членки и защо не?“
Въпреки оптимизма на големите, реакцията на по-малките държави членки е съпъствана от скептицизъм и страх. Ирландия, Люксембург и Португалия изразиха публично опасенията си, че форматът Е6 може да маргинализира официалните институции като Еврогрупата и Съвета по икономически и финансови въпроси.
За мнозина съществува риск от създаване на йерархия, в която „ядрото“ взема решенията, а „периферията“ е длъжна да ги следва, за да не загуби достъп до пазарите. Според критици с Е6 се рискува да се подхрани евроскептицизма в държавите, които не са поканени на масата на преговорите. В края на миналата седмица Кристиан Вигенин – евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, организира дискусия „Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България“, в която участва и Цветелина Пенкова, която е и заместник-председател на Комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика в Европейския парламент. Тяхната позиция:
„Дебатът за Европа на две скорости е само симптом.Силата на Европа произтича от факта, че малки и големи държави седят на една маса при едни и същи правила.Не военната мощ, не размерът на икономиката, а правото гарантира равнопоставеност.Затова истинското предизвикателство пред Европа днес не е скоростта на интеграцията, а единството на правния ред.Ако започнем да изграждаме Европа чрез постоянни изключения, временни коалиции и различни стандарти, рискуваме постепенно да подкопаем именно това, което прави Съюза уникален – предвидимостта, правната сигурност и взаимното доверие.Европа може и трябва да бъде гъвкава, но не може да бъде фрагментирана.Ако европейската интеграция започне да се възприема като процес, който ускорява развитието на едни общества, а оставя други постоянно да догонват, тогава под въпрос се поставя самата легитимност на европейския проект.Съюз, който се възприема като разделен на ядро и периферия, трудно може да упражнява глобално влияние.“
„Европа на две скорости вече съществува в енергетиката, щом погледнем разликата в цените на електроенергията между Северна и Югоизточна Европа.Този проблем се дължи до голяма степен на база на липсата на свързаност в електропреносната мрежа на Европейския съюз.Именно поради тази причина ние работим този проблем да бъде решен.И тук България не е водеща само на теория, тя ще бъде водеща и на практика, защото нашето географско положение предразполагание да сме именно началото на изграждането на тази електропреносна свързаност.Именно българският екип ще води преговорите и ще бъде основният двигател на това ключово и важно законодателство оттук нататък, което ще се случва в Европейския съюз.Следващите 12 месеца солидарността на Европа ще бъде тествана, за да видим дали по-богатите държави ще могат да направят компромис и стъпка назад, за да можем ние да вървим заедно към един общ стандарт.Не считам, че трябва да допускаме разговора за Европа на две скорости, защото той е опасен в средносрочен и в дългосрочен план.“
Как изглежда идеята за Европа на две скорости в очите на обикновения гражданин? Няколко мнения за това какво ни дава Европа и какво искаме от нея:
„Членството в Европейския съюз несъмнено подпомага България да стане съвременна и просперираща държава.Независимо от някои недостатъци, считам, че предимствата са много повече.Последните години се забелязва явно приближаване на нашите доходи към европейските.Най-важното нещо, което получаваме от членството си, е възможността да пътуваме.Възможностите ни да работим свободно и да участваме в проекти са не по-малко важни.Промяната, която бих искал в Европейския съюз, е да стане все повече икономически съюз, отколкото съюз, базиран на прокарване на идеологически политики.Друг проблем, който може да имаме, е инициативата „Европа на две скорости“.Тя би могля да лиши по-бедните държави, сред които е и България, от правото на глас, което неминуемо ще ни се отрази негативно, защото ще трябва да се съобразяваме с решения, които са взети от богатите държави, без да сме имали право на вето върху тях.“
„Много бих искала с помощта на Европейския съюз да се справим с корупцията.Също така да се приравнят доходите на населението…“
„Най-хубавото нещо, което се усеща от членството, е свободата да пътуваме и работим.Бих искал от Европейския съюз проектът за федерализация да започне, за да можем да останем релевантни на геополитическата сцена на света.Идеята за Европа на две скорости не ме притеснява, ако доведе до растеж на икономиката на всички държави в Европейския съюз.“
Политиците от ядрото на шестте най-силно интегрирани държави говорят за общи отбрана, и данъчна политика и обстановка, в която тези, които искат и могат да действат, да не чакат изоставащите. Какво вещаят тези намерения, къде е мястото на България в тази нова архитектура и каква стратегия трябва да избере страната ни в новата европейска реалност разяснява Юлиана Николова – един от най-задълбочените познавачи на европейската политика:
„Много етапи от развитието на Съюза са основани на това, че група държави се обединяват на база на междуправителствени споразумения, правят ускорени стъпки по посока на интеграцията в дадена посока и по този начин задвижват развитието в Съюза въобще.“
Един от приоритетите на групата Е6 е засилването на международната роля на еврото и отбранителните инвестиции.Къде са пресечните точки между техните амбиции и българските интереси?
„Последната инициатива на няколко държави цели да развиват по-бързо конкурентоспособността, отбранителните способности, енергетиката, икономиката, защото смятат, че бавното вземане на решения пречи на Европа, особено на по-бързо развиващите се държави, да настигнат световната конкурентоспособност.България може да бъде където иска. Не са ни поканили(германската инициатива е основана на покани), но характерното за тези междуправителствени инициативи на държавите от Съюза е, че те не възпрепятстват никоя държава, която реши да се присъедини към тези инициативи.Нашите интереси са ясно заявени както в отбраната, така и в енергетиката, но виждате, че ние сами си пречим общо взето, защото както имахме инициативата SAFE – възможността да инвестираме в отбранителна индустрия и развитие на индустрията в този сектор, парламентът гласува възможността при отсъствието на бюджет да се вземе заем за покриване аванса по SAFE и ще се забавим.“
Каква стратегия трябва да избере страната ни?
„Ние трябва да действаме, отчитайки националния интерес, каквато е позицията на Полша в последната германска инициатива.Да отбелязваме инициативите, политиките, които допринасят най-много за развитието на икономиката на България, за интеграцията ни в пазарите, за да можем да имаме по-голям дял от тях и въобще да растем по-бързо.“
В навечерието на 3-и март, какъв е българският принос в европейския дебат в момента, в последните месеци?
„Трудно е да се каже, защото първо България рядко говори в един глас.Но да, например по отношение на Украйна напоследък също така допринасяме за единението на Съюза. Но това е много напоследък, не знам колко ще се задържи.Имаме принос по отношение на някои инициативи в областта на развитието на индустрията и индустриалната интеграция, развитието на отбраната, но не сме водеща държава.Все още нямаме, поне аз не мога да отчета инициатива, в която България е водеща, която да защитава като национален приоритет и с която да поведе със себе си и други държави.Но се надяваме, че и това някой ден ще стане. Но то не би могло да се случи при условие, че за последните пет години имаме незнаен брой избори.Няма как да се установи устойчиво определяне на политика, която да е национален приоритет в подобна ситуация.“
На националния ни празник утре може би е добре да си напомним, че суверенитетът през XXI век означава да имаш глас там, където се вземат важните решения. България вече има този глас. Въпросът е какво ще каже с него. /БНР