Петролът поскъпна за кратко с над 10% в понеделник, тъй като военните удари на Съединените щати и Израел срещу Иран не показват признаци на отслабване, докато Иран отговори с ракетни обстрели в целия регион на Близкия изток, рискувайки да въвлече съседите си в конфликта.
При старта на днешната търговия фючърсите на петрол Брент скочиха с близо 14% до най-високи нива от януари 2025 г. насам около 82 долара за барел, преди париране на значителна част от това възходящо рали, като към 07.30 часа българско време се търгуват около 77,55 долара за барел – поскъпване с 6,4% в рамките на деня.
Фючърсите на американския лек суров петрол WTI също поскъпнаха първоначално с над 10%, преди и те да коригират назад, поскъпвайки с около 6,2% към 8-месечен връх над 71 долара за барел.
Пазари следят напрегнато за рискове от нарушаване на корабоплаването през Ормузкия проток, жизненоважен пункт, през който преминават приблизително една пета от световните доставки на петрол и значителни обеми втечне природен газ. Техеран настоява, че протокът остава отворен, но корабните компании бързо започнаха да пренасочват корабите далеч от него. Същевременно Иран провежда ракетни обстрели по американски бази в съседни страни, включително водещи петролни производители като ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия, Йордания, Ирак и Сирия.
„Най-непосредственото и осезаемо развитие, засягащо петролните пазари, е ефективното спиране на трафика през Ормузкия проток, което би предотвратило достигането на 15 милиона барела суров петрол на ден до пазарите. Освен ако бързо не се появят сигнали за деескалация, очакваме значително повишаване на цените на петрола“, каза Хорхе Леон, ръководител на геополитическия анализ в Rystad Energy, цитиран от Ройтерс.
Продължителният скок на цените на петрола би могъл да доведе до повторно разпалване на инфлационния натиск в световен мащаб, като същевременно би действал като данък върху бизнеса и потребителите, което би могло да намали търсенето и да забави икономическото развитие.
В неделя пък форматът ОПЕК+ се съгласи да увеличи от април производството с 206 000 барела на ден, слагайки край на тримесечна пауза, но доста под 411 000–548 000 барела на ден, които бяха разглеждани преди това.
Разрастващият се военен конфликт в Близкия изток кара инвеститорите да избягват т.нар. рискови активи като акциите на фондовите борси, насочвайки се към „безопасно убежище“ като държавните облигации, което води до спад на тяхната доходност, и към щатския долар и швейцарския франк.
Индексът на американския долар спрямо шест други водещи валути се повишава с около 0,5%, евото поевтинява с 0,3% към 1,1770 долара и с 0,38% към 0,9050 швейцарски франка. Спрямо долара и франка поевтиняват и британската лира, йената, както и австралийски и новозеландския долари.
Златото също поскъпва с 1,6% към едномесечен връх около 5365 долара за тройуниця, но на този етап се задържа под рекордния връх към 5608 долара, достигнат на 29 януари. /БНР