„Евро“, „безобразие“ и „протест“ са думите, които хората избраха за думи на 2025 година в традиционната кампания на платформата „Как се пише“, провеждана за пета поредна година. Изборът им очертава ясно обществените страхове, напрежения и очаквания, натрупвани с години – от пандемията и войната до политическите кризи и усещането за несигурност. По темата в ефира на предаването „Нашият ден“ говори Павлина Върбанова, създател на платформата и съорганизатор на инициативата.
В последния етап от гласуването участниците избираха между десет думи: „безобразие“, „бюджет“, „волейбол“, „главно Д“, „Джен Зи“, „евро“, „когато па“, „локали“, „мършляк“ и „протест“. На въпрос дали сред по-дългия списък от 25 думи е имало изненади, Върбанова отговаря кратко и с известно съжаление – не.
„Казвам „уви“, защото всяка година някак ми се иска нещо светло, положително, оптимистично да се промъкне сред най-често предлаганите думи от хората, и като че ли винаги надделяват думи, които носят не особено положителен заряд“, казва тя. По думите ѝ десетте думи от финалния етап ясно отразяват обострените настроения през 2025 година, особено в нейния край.
Тази тенденция се повтаря почти всяка година. Заедно със съорганизатора на кампанията Доротея Николова, Павлина Върбанова отчита, че думите, свързани с обществено-политическия живот, доминират в анкетата и съответно сред победителите. Тя си спомня 2023 година като изключение, когато сред водещите думи са били „изкуствен интелект“ и „времеубежище“ – и двете извън политическите и обществените конфликти.
Според Павлина Върбанова победата на думата „евро“ през 2025 година е очаквана. Тя отразява тема, която е доминирала обществения разговор през цялата година, а особено през втората ѝ половина, когато става ясно, че България получава положителен доклад от европейските институции и еврото ще влезе окончателно и безвъзвратно в еврозоната. „Думата ‘евро’ съвсем обективно отразява повсеместното присъствие на тази тема в нашия живот през 2025 година“, посочва тя.
По-притеснителното, както отбелязва водещият, е близостта на „евро“ до силно емоционални думи като „безобразие“ и „протест“. Върбанова обяснява това с факта, че хората гласуват не толкова рационално, колкото емоционално. В избора на тези думи, според нея, е вложена силна емоция, а допълнителен фактор е и това, че протестите избухват в самия край на 2025 година, когато преживяването и споменът са били все още много силни.
Тя обръща специално внимание и на думата „безобразие“, която тръгва от конкретен политически контекст – репликата на Асен Василев „Кой разпореди това безобразие?“. Вече като самостоятелна дума в класацията обаче, според Върбанова, тя се свързва с всички безобразия, случвали се не само през 2025 година, а може би през последното десетилетие, дори през целия преход.
„Нашият речник става все по-остър, конфликтен, емоционален“, казва тя и допълва, че такъв е и общественият диалог, поради което няма нищо изненадващо в думите, които доминират в него. Това, по думите ѝ, не е само българска особеност, а световна тенденция, диктувана от големите сили.
В разговора се връща и поглед назад към предишните години. През 2021 година думите на годината са „изчегъртване“, „антиваксър“ и „преценям“, като последната и днес продължава да се използва в същия ироничен смисъл. За 2024 година пък това са „Шенген“, „дубайски шоколад“ и „санитарен кордон“.
Именно „дубайски шоколад“ прави впечатление като дума, която не произлиза пряко от обществено-политическия живот. Павлина Върбанова признава, че и за нея това е било изненада – тя научава за този израз малко преди началото на кампанията, тъй като в нейния социален балон той не е бил познат. Очевидно обаче трендът е бил много силен в социалните мрежи и хората масово са гласували за него – като своеобразен опит за бягство от обществено-политическата действителност към една по-привлекателна страна на ежедневието. /BNR