През май България ще участва на 61-ото издание на Венецианското биенале за изкуство, с проект на няколко художнички, а българският павилион е замислен като щаб на фиктивна изследователска лаборатория.
По повод българското участие на авторитетния форум, в предаването “Радиокафе“ гостуваха Мартина Йорданова и Десислава Димова.
Мартина Йорданова очерта концептуалната рамка на проекта и открехна врата към това, което зрителят би могъл да види.
Самият павилион е разделен фрагментарно на три части, в една времева линия между минало, настояще и бъдеще.
Ще бъдат представени 4 филма от художничките Венета Андрова, Гери Георгиева, Райна Тенева и Мария Налбантова.
Произведенията им засягат социални, екологични и политически теми, свързани проблемите, които всички споделяме, не само в България.
Четирите филма представляват автономната работа на всяка от художничките, а в настоящия момент ще има обособена игрова зона, компютърна игра ще бъде генерирана и изведена от темите, които засягат отделните филми.
Мащабната работа свързана с това, предстои да бъде свършена от артистките и с Лабораторията за разширена виртуална реалност към София Тех Парк, разкри Мартина Йорданова.
“Знаем, че лабораторията е едно живо място, което постоянно експериментира и се променя, такъв ще бъде и самият павилион. Играта е предвидена с възможност зрителите да се възползват от нея – да играят, да взимат решения и активно да участват в създаването на едно ново, политическо въображение, а в основата на всичко това стои не въпросът “кои сме?“, а “Кои и какви искаме да бъдем“, и по какъв начин прогнозираме себе си в един бъдещ момент.
Затова и третият елемент е този на бъдещето. Той има огледален образ, предвидено е, преминавайки през него, хората да се оглеждат в себе си, а аудио инсталация ще рамкира понятийния апарат на изложбата и това, през което преминаваме като процес, също и какви биха били елементите от бъдещето, посочи още тя.
“За щастие изкуството не решава проблеми. То е една лаборатория, която поставя проблемите на масата и това не е малко, защото те получават конкретна видимост“, добави Десислава Димова. Тя допълни, че зад националното ни представяне във Венеция стои сериозна национална рамка – Министерство на културата, което възлага на Националната галерия, която възлага на комисаря да продуцира този павилион, съвместно с екипа на галерията.
„Самите теми провокират едно въображение, което дори когато трябва да ги представим с пресбюлетини на пресконференции, в един институционален контекст, какъвто са павилионите във Венеция, това провокира нас самите – как говорим за тези проблеми, как достигаме широка публика със тях.
Една от провокациите беше свързана с предложението на Мартина Йорданова, проектът с който тя и художничките спечелиха този конкурс, именно в това, че сме предизвикани да упражняваме това политическо-социално въображение във всеки един момент на нашето съществуване – от най-официалните, институционалните, до най-второстепенните практики, които минават незабелязани, извън големите теми, извън големите заявления, извън манифестите, които отразяват начина, по който живеем и правим тези микрожестове, които променят живота ни“, посочи тя. /БНР