Честваме Ивановден. Над 350 хил. българи празнуват

нес почитаме паметта на Свети Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Йоан Кръстител е познат още като „Предтеча“, защото е предрекъл идването на Спасителя на земята и е подготвял хората за неговото раждане.

Според статистиките над 350 000 българи празнуват имен ден и е един от най-празнуваните.

Уникални ритуали в цялата страна

В Тетевен –  конно шествие ще тръгне в 11 ч. по централните улици на града и ще завърши на площад „Сава Младенов“. Това е най-старото културно събитиe в общината и единствено по рода си, защото конните шествия и кушиите в страната са характерни за Тодоровден. По стара традиция, в Тетевен на Ивановден, всички, които са отглеждали коне, са излизали, когато са изпращани младежите в казарма, и са показвали своя кон и най-новата си носия. Обикаляли са по махалите и са поздравявали имениците.  

Уникални обичаи в Плевенско. В град Тръстеник се изпълнява „Кьорава кобила„. Обичаят е характерен единствено за плевенския край. Идва от древни времена и е свързан с легенда за Иван от Тръстеник, който натирил остарялата си кобила в полето, защото му било жал да я гледа как умира. Малко по-късно мор погубил всички коне и тогава кобилата на Иван се завърнала с малки жребчета и спасила хората от този край от разорение. Оттогава всички вярват, че щом в къщата влезе кьорава кобила, в дома им ще има здраве и плодородие през цялата година, обясни Миглена Николаева, ръководител отдел в регионалния исторически музей:

„В самия дом тази кобила танцува, може да се престори на болна, да се лекува от лекаря. Може да се пресъздаде сватбен обичай между булката и младоженеца. Всичко това се прави за забавление”.

В червенобрежкото село Реселец „Къпанки“ е свързан с пренасянето през река Ръчене, за здраве. Започва се с имениците.

Автентичен ритуал без аналог у нас в павликенското село Караисен, честват Ивановден. На най-голямата чешма в селото именици, младоженци, моми и ергени се окъпват за здраве. От незапомнени времена хората в Караисен вярват, че „Ивановите влачуги“, както наричат празника, очистват лошата енергия и гонят злото, носят здраве и берекет на имениците, но и на цялото село. Според поверието къпаницата на Ивановден носи в дома на младоженците плодородие, а момите и ергените ще се оженят. „Иванови влачуги“ – дърпане и влачене към чешмата на момите и на ергените, младоженците. Нарича се най-вече за здраве, да бъде благодатна годината, да има голям берекет“, разказва Голя Личева, секретар на читалище „Добра надежда“. /БНР