Сега цените у нас като част от еврозоната на хранителните стоки и суровини са се движели от обективни фактори. Последното тримесечие на международните пазари, основни зърнени храни има снизходящо положение, също на мляко и млечни изделия. На маслото се усеща намаляване на нашия пазар, каза в интервю пред БНР Николай Вълканов, председател на Сдружението за модерна търговия.
„Свинското също има нисходящ тренд на международните пазари. Ако това се запази като тенденция и няма ръст на други компоненти по веригата, еврото нито ще понижи, нито ще увеличи цените. Те се движат от фундаментални фактори“, обясни той.
Според него едномесечния срок за плащане в лева е дълъг период и това го показва опитът на други държави, влезли в еврозоната преди нас:
„В Хърватия срокът бе 2 седмици и бе изпълнен успешно. Втората причина е, че за декември заплатите ще бъдат изплатени сега в евро и пенсиите в евро. Реално сравнително малка част левови наличности са останали в населението. И да не са, те ще бъдат обърнати в банките и БНБ. Дори левовете след януари могат да се обърнат без такси в банкови клонове.“
Вълканов не коментира доклада на КЗК, секторен анализ, че има завишение на цените със 135%.
„Това е междинен анализ и по него има още работа и това е заявката на КЗК, че няма да го затварят, а ще се доработва във времето. Ние имаме становище като сдружение. Що се отнася до надценките некоректно се поднесе информацията. Влезте в доклада, никъде няма 135%, споменава се 2 – 3 процента надценка и да не се вади от контекста, а да става ясно за какви разходи става въпрос по веригата. Защото дадена стока, например 10 кг сирене, 2 кг мога да ги продам с 50% надценка, другите с 2%. Това е нормално тъй като в пазарна икономика и конкурентна среда, националните активности са начин да се направят по достъпни цени за хората за по-широки маси и те да не усетят поскъпването, както през 2023 и по-малко през 2024 г. За тези данни трябва да се гледа малко по специализиран начин“, коментира Вълканов. /БНР