Българският спорт и обществеността се сбогува за последно с великия Димитър Пенев.
Поклонението пред тленните останки на Стратега на Националния стадион „Васил Левски“ започна в 10:00 часа, като ковчегът му пристигна под звуците на „Новото гробище над Сливница“, изпълнена от военния оркестър.
Да го уважат в последния му път дойдоха редица бивши футболисти от САЩ 94 – Христо Стоичков, Даниел Боримиров, Йордан Лечков, Наско Сираков, Ивайло Йорданов, Пламен Николов и други. Сред бившите национали бяха още Димитър Бербатов и Мартин Петров. Освен спортни фигури, на Националния стадион пристигнаха бивши президенти като Георги Първанов и Петър Стоянов, както и настоящият – Румен Радев. На поклонението бяха още кметът на София Васил Терзиев и спортният министър Иван Пешев.
„Освен големите му успехи като футболист, освен че завоюва най-големия успех, който български треньор е завоювал. Той беше обичан човек, познавам го от повече от 35 години, с това ще го запомня“, заяви бившият президент на България Петър Стоянов.
„Изпращаме един достоен човек. Треньор, който е дал път на много футболисти. Няма да се роди друг такъв „, спомни си за него бившият изпълнителен директор на ЦСКА Филип Филипов.
„Той беше голям човек, голяма личност и голям треньор. Хиляди са спомените. Той ми е дал път като много млад футболист, така че светла му памет. Да, съвсем нормално е, може би стадионът на ЦСКА да е на негово име. Мисля, че феновете трябва да го решат, така се прави“, сподели Емил Костадинов.
Стратегът от Мировяне, както го наричаха, си отиде от този свят на 80-годишна възраст в събота, но той ще остане завинаги сред най-великите фигури в историята на българския футбол.
Димитър Пенев записа името си със златни букви, след като под негово ръководство звездният отбор от 1994-та година достигна до историческото четвърто място на Световното първенство по футбол в САЩ.
Записва 90 мача и 2 гола за националния отбор. Участва на три последователни световни първенства (1966, 1970 и 1974). Два пъти е Футболист номер 1 на страната ни, през 1967 и 1971 г. /БНР