Използвайте банкноти с по-ниски номинали и внимавайте как търговците са закръглили цените. Това са съветите от хърватския опит по въвеждането на еврото през 2023 година, които дава Ана Кнежевич, председател на Асоциацията за защита на потребителите в Загреб.
Бизнесът, особено в секторите „Туризъм“ и „Търговия“ в Хърватия, празнува въвеждането на еврото, както и заетите в тях. Заплатите им са се покачили. Ана Кнежевич обаче ще запомни процеса с първото обаждане, което е получила десетина минути след полунощ – таксиметров шофьор не е успял да върне ресто в евро на своите клиенти.
„През първите 14 дни потребителите можеха да плащат и в куни, и в евро, а търговците са били задължени да връщат в евро„.
Същото важи и в българското законодателство, само че срокът е едномесечен. Важно уточнение е, че ако търговецът не може да върне ресто в евро, има право през този период да го направи и в български лева. Също така ще припомня и съвета на Асоциацията на банките в България – в новогодишната нощ да имаме пари в брой, защото може да се появят временни прекъсвания на банковите плащания. Със сигурност такова ще има няколко часа в новогодишната нощ, когато системите трябва да преминат към новата валута. Поотделно банките изпращат съвети към своите клиенти, в които уточняват сроковете, необходими на всяка от тях да пренастрои системите си, с което се връщаме към хърватския опит:
„Между другото повечето от търговците не са се били подготвили добре и е трябвало да връщат само в евро, но за съжаление това не се е случило и са връщали и в куни. И това е голям проблем и поради тази причина много от гражданите са били ядосани, че връщат и в куни“.
В България всеки търговец сам решава каква сума в евро трябва да си осигури, за да може безпроблемно да връща ресто на клиентите си. От различни места в страната идват сигнали, че в по-малките населени места това може да се окаже проблем и у нас, защото търговците нямат възможност да се снабдят с достатъчно евробанкноти и монети, било защото трябва да използват оборота си, за да ги закупят, било заради логистични причини.
„Друг голям проблем е, че търговците не желаеха да приемат еврови банкноти от 200 и 500 евро. Въпреки че законово няма забрана – да не приемат такива 200 и 500 банкноти, те го правят“.
През 2016 г. Европейската централна банка обяви, че спира производството на банкнотите от 500 евро. Серията Европа не включва този номинал. Тези банкноти, които са в обращение, остават законно платежно средство.
Ако нямате евро банкноти, не обменяйте преди Нова година – е съветът на експертите. Парите в сметките ни ще бъдат автоматично превалутирани, а от 1 януари всички безкешови плащания ще са в евро. От банкоматите ще можем да се снабдим с евро. Кешовите наличности в български лева могат да се обменят безплатно във всички банки и в някои пощенски клонове през първите 6 месеца на годината, а в БНБ – безсрочно.
Отново към Хърватия и проблемът с цените:
„Кафето на 31 декември 2022 г. е струвало 10 куни, а на 1 януари е било 1,3 евро. Но за съжаление цената е била по-висока и е отишла на 2 – 2,50„.
На въпрос на БНР дали това се е случило с всички стоки или само с отделни – нямаше конкретен отговор. Попитах конкретно за цените на книгите например, но председателката на потребителската организация отново отклони въпроса.
Месечната инфлация в Хърватия декември 2022 – януари 2023 година, когато е въведено еврото, е 0.3% според местния статистически институт. /БНР