У нас бъбречното здраве се подценява, а хората в малките населени места имат ниска здравна култура и труден достъп до профилактика. Тези проблеми поставят от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели. Благодарение на техен проект близо 460 жители на отдалечени градчета в Северозападна и Южна България са били изследвани за нивото на бъбречната функция и са получили информация как да се грижат за здравето си. България е единствената държава в Европейския съюз, в която няма диагноза хронично бъбречно заболяване, припомнят от организацията.
Десет малки общини в Пернишко, Монтанско, Врачанско, Източните Родопи и Сакар са обиколили от екипа на асоциацията, заедно с медицински сестри и с нефролозите д-р Румен Филев и д-р Теодора Попова. Местата са избрани, защото в близост няма специалисти, в повечето няма и лаборатории, а хората разчитат на личния си лекар, пояснява Христина Николова, председател на асоциацията. Идеята е да се открият хора с някакъв етап на хронично бъбречно заболяване, които не знаят за него, възможно в най-ранен етап.
„Към тези първи етапи няма никакви индикации, които да накарат пациента да потърси специализирана помощ. Това е причината да има превенция, без да има каквито и да е показания за това.“
От асоциацията купуват четири уреда за полево измерване на бъбречната функция – взима се капка кръв, а резултатът излиза след минути. При две трети от тестваните хора излиза някаква степен на бъбречното заболяване. Лекарите на място ги разпитват и насочват какво да предприемат.
Най-засегнати се оказват хората между 40 и 60 години, повечето в лечимите етапи на заболяването. Голяма част от жителите на тези места не се интересуват от здравето си, отбелязва Христина Николова и дава пример с община Вълчедръм.
„Първият въпрос беше – колко струва? Когато казах, че е безплатно, те казаха – имам си сега по-важна работа. Малко шокира на фона на това, когато се казва – нямаме специалисти, в същото време като дойде специалистът, те нямат време, като ние ги правехме в събота с идеята хората да не са на работа и да могат да отделят тези 10-15 минути за себе си.“
В Сакар и Източните Родопи обикаля Георги Пеев, заместник-председател на асоциацията и бъбречно трансплантиран. Той разказва, че след бързия тест на хората с притеснителни показатели са направени допълнителни изследвания, потвърдили наличие на заболяването.
„Много малка част от тях после са се върнали и са потърсили начин да се справят с проблема, което е изключително притеснително. Заболяването е такова, че 100% ще прогресира, ако не се обърне внимание, просто няма обратен ход. Видяхме на терен това, което всички знаем: държавата е абдикирала по отношение на здравеопазване и информираност в тези райони“, коментира Пеев.
У нас все още няма диагноза хронично бъбречно заболяване, а единствено бъбречна недостатъчност, което означава напреднал стадий на болестта.
„Липсата на диагноза възпрепятства лекаря да лекува тези пациенти, съответно те да бъдат диспансеризирани“, подчертава Христина Николова. По думите ѝ, тези пациенти се наблюдават заради други придружаващи заболявания, но не се обръща внимание на изменението на бъбречната им функция.
Идеята и на асоциацията е след предстоящото въвеждане на диагнозата хронично бъбречно заболяване личните лекари да следят състоянието на тези пациенти. Това ще облекчи работата на малкия брой специалисти у нас, които са предимно в клиниките по диализа. А държавата следва да насочи значителен финансов ресурс към превенцията и профилактиката, смята Георги Пеев. Той е песимист, че скоро може да има позитивно развитие и затова „диализите ще са пълни с хора, които имат лошо качество на живот, а листата на чакащи за бъбречни трансплантации ще расте“. /БНР