Трета поредна година с разширяване на територията на зоната с ниски емисии в София и първата, в която броим нарушенията, но все още не дишаме спокойно. Равносметката направи пред БНР Ивайло Хлебаров, експерт по въпросите на опазването на околната среда и автор в платформата „Климатека“.
„Тези данни, с които разполагаме, са всъщност измервания на замърсяването на въздуха, а все още са доста оскъдни данните от страна на Столична община, свързани със статистиките като брой автомобили, брой нарушения. Надяваме се тази година – на третата година на въвеждане на зоната, това да се подобри. Една от добрите новини е, че през втората година на зоната – между 2024 и 2025 г. – от декември до края на февруари, това беше всъщност годината, в която имаше работещ вече софтуер, който даваше възможност за отчитане на нарушенията, и вече първото санкциониране на нарушителите. През първата година това не можеше да бъде направено – само се засичаха нарушителите, но не можеха да се обработват автоматично“, обясни той.
Хлебаров напомни, че през първата година е имало гратисен период. За този период няма наложени глоби:
„За тогава нямаме публични данни за брой нарушения – какви и от кои категории автомобили. За първи път това се случи миналата година. Същевременно „За Земята“ продължи да мери замърсяването с азотен диоксид, за което всъщност най-голям източник в София е автомобилният трафик„.
В предаването „Хоризонт до обед“ Хлебаров припомни, че замърсяването в София се дължи на два фактора:
„Близо 90% от замърсяване е сборът от автомобилите плюс отоплението с твърдо гориво. Автомобилите замърсяват целогодишно – това го показват данните, докато отоплението с твърдо гориво – само когато се включат печките„.
По думите му миналата година зоната е допринесла с около 10% за намаляването на замърсяването на въздуха с азотен диоксид.
„Няма съществени аномалии от гледна точка на времето. Така че единственият ефект, който се вижда по-осезаемо, следва да бъде ограничаването на автомобилите, но това ограничаване за съжаление е малко, тъй като тези 10% са много далеч от необходимото, за да има чист въздух„.
Ивайло Хлебаров изтъкна, че към момента, за да постигнем настоящите норми, замърсяването трябва да падне с поне 20 – 30%. А за да влезем в новите норми, ще трябва да падне цели 2 пъти и повече, подчерта той. Според него това може да стане с една много по-амбициозна зона с ниски емисии:
„Тя в момента въобще не е амбициозно, защото ако погледнем кои автомобили ще бъдат ограничени тази година за първи път в големия ринг, сами ще си дадем сметка, че наистина говорим за автомобили, които най-вероятно може би вече не се движат. От тази година в големия ринк, ако вашият автомобил е бензинов с регистрация преди 1996 година, тогава той ще бъде ограничен, и също ако е дизел с регистрация преди 01-01-2002 година. Това са автомобили, които са на 20, почти 30 години, които макар и да съществуват, много е вероятно да не се движат. /…/ Ние ограничаваме автомобили, които до голяма степен не са в движение. За това има и още данни, които показват от първата година – в малкия ринг близо 13% са от първа група, а 86% са от втора група, които са били нарушителите – това е през миналата година в малкия ринг. Една от препоръките е да се включат по-новите автомобили от еко група 3 и еко група 4 – тогава вече наистина можем да говорим за някакъв сериозен ефект. Също така трябва да се включат тежкотоварни автомобили. Трябва да се включат и автомобилите, които преминават в София – чуждестранните. За момента все още няма такава възможност. Със сигурност трябва да се увеличи и териториалният обхват на зоната. Но нещо, което е много важно и което е много лесна стъпка, а за съжаление още не се прилага, е, че зоната трябва да бъде целогодишна. Не може тя да бъде само 3 месеца през зимата. Замърсяването с азотен диоксид е целогодишно с много високи стойности и няма стимул шофьорите да направят нещо повече от това да избягват през тези 3 месеца зоната. Това е основното, което би могло да се направи още сега, но не виждам в тази посока да има постъпки. Тя е целогодишна почти навсякъде, където се прилага по света“.
По думите му процедурите по санкциониране остават сложни, тъй като те са записани по Закона за административните нарушения. Все още няма възможност за връчване на електронен фиш, подчерта той.
„Докато стигне документът до нарушителя и докато той потенциално трябва да плати глобата, могат да минат до 6 месеца и това прави изключително трудно и бавно оказването на някакъв възпиращ ефект върху нарушителите“, категоричен е Ивайло Хлебаров.