На 30 ноември църквата почита паметта на голям светец – празнуваме Андреевден. Той е първият от апостолите, повикан да тръгне след Христос. У нас празникът е известен като Андреевден, а във фолклора е свързан с прехода от есен към зима. Вярва се, че след този ден, макар и с малко, денят започва да расте.
В нощта на 30 ноември момите традиционно са гадаели, за да определят кои ще са бъдещите им съпрузи. Тези ритуали са били съпроводени с песни, шеги и забавни игри.
Вярвало се е, че на Андреевден не трябва да се карат, да проклинат или обиждат близки – в противен случай годината ще бъде изпълнена с конфликти. Домакините приготвяли питки, за да донесат благополучие в дома.
Легендата гласи, че св. Андрей единствен нямал празник. Ядосан, той възседнал мечка и отишъл при Бог, за да му се оплаче, че няма празник. Тогава Бог му отвърнал: „Който не почита твоя празник, да го язди твоя кон“. Това е причината св. Андрей да се счита за покровител на дивите животни и най-вече на мечките. Затова в някои части на страната този празник се нарича Мечкинден.
Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.