В разгара на сезона за приготвяне на зимнина пазарите са мястото, където инфлацията се мери по-точно от стоката, а цените в евро почти ги няма.
Тук истината няма нужда от социолози и финансови анализатори, достатъчно е да чуете хората-и тези, които продават, а и тези които купуват.
Кореспондентът ни Кети Тренчева се разходи по пазара в Разлог, на който се събират хора от цялата благоевградска област, както и от съседните.
В края на октомври най-търсените продукти на пазара са зелето, морковите, чушките, камбите, цвеклото, здравият картоф, който може да издържи зимата. По-рядко хората се сещат за ядки, мед, билки за чай. Но и тях ги има.
И като на всеки пазар – до зарзавата са масите с дрехи, обувки, пантофи – евтини, но със съмнително качество. Възможният вариант за драматично обедняващия българин.
Две жени се опитват да привлекат вниманието към завесите за прозорци. Местен шегаджия се провиква: „На нас отдавна ни падна пердето“…
Цените са толкова шарени, колкото и самият пазар. За някои стоки разликата е над два пъти. На чушките, корнишоните и цвеклото, например. Търговци признават, че ги сменят дори на всеки час, ако се наложи. Търговското разузнаване значи върви.
А докато върви проучването за отношенията хора-пари-пазар, една кокошка измъти яйцата. Добра реклама и принадена стойност за птицевъда от Кюстендил.
Ето и останалото от картинката:
„Цените в сезона на зимнината са височки. Въпреки това ще си направим зеле. Не можем без него“.
„Тази година реколтата е добра. Само зеле произвеждаме. Държим на българските сортове“.
„Бате Бойко да пусне парите! Нямат пари хората“.
„Всичката стока е българска. Затова е по-скъпа. Особено за пенсионера е страшно. По едно доматче, една краставичка си взимат“.
„Народът вече е много беден. Цените вървят нагоре“.
Само на две места на пазара продавачите бяха обявили цените в лева и евро.
„Постоянно се променя цената. Правиш нов етикет, коригираш цените.
Имаме ресурс в евро“.
„Трябва да се нагодим“.
„Както се продума за това евро, по магазините всичко скочи нагоре“. /БНР