Почти всяка обществена инициатива в Русе е повод да се приканят гостите да подкрепят изграждането на Водно-рехабилитационен център за хора със затруднения. Кутиите за дарения обаче са недостатъчни, за да се построи такава база, колкото и необходима да е тя. Въпреки това ентусиазмът на нейния организатор е нестихващ и заразителен.
Русе има своите исторически личности, с които се гордее. Малцина обаче са хората, които имат признанието на съгражданите си днес – без съмнения, без условия, без недоверие. Всъщност не мога да се сетя за друг, освен за Скури.
Неслучайно Илиян Русев-Скури е сред номинираните за наградата „Будител на годината“, организирана от БНР.
Говоря за Илиян Русев, когото всички в Русе знаят по прякор, който пък идва от някогашното му елегантно плуване, наподобяващо движенията на бързата и неуморна скумрия – Дунавска скумрия.
Вече 11 години всеки ден Скури е в басейна, за да помага на деца, младежи и възрастни със затруднения – физически, психологически и ментални. Всеки Божи ден, без нито една стотинка в замяна. Това чудо се случва в малкия тренировъчен басейн на Спортното училище.
Идеята за построяване на специализиран водно-рехабилитационен център е на сина на Скури – Сашко, който си отиде без време от този свят, но пък ни остави ангажимента да направим всичко, което може да помага на хората със затруднения.
Че тези водни процедури помагат няма никакъв спор. Доказателствата идват от думите на родителите.
Общинските съветници в Русе единодушно предоставиха терен и вече започна строежът на Водно-рехабилитационния център на Скури. Обаче парите от дарения по лев-два-пет не стигат. Трябват повече, но едно е ясно – нито един от тези лев-два-пет няма да бъде скрит в нечий джоб.
Иначе в друг русенски басейн вече потънаха 15 милиона ей така, бързичко, а строителите му чакат за още, че са само до плочките. Това е разликата между обществената поръчка и каузата.