От 2 до 5 години трябват за узаконяване на водоизточник за напояване

Промените в Закона за водите, които целят облекчаване на административната тежест и съкращаване на времето за разрешителни и регистрационни режими за напояване, са в процедура на обществено обсъждане. Мнения по предложенията се събират до 9 септември.
Времето, необходимо, за да бъде узаконен един водоизточник, може да е от 2 до 5 години, а може и да бъде прекратена процедурата„, обясни пред БНР сегашната ситуация Нона Василева от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и член на Комитета за напояване.
По думите ѝ това е сериозно предизвикателство:
„Едно от основните ни желания към МОСВ е този проблем да бъде сериозно разгледан. Ние не можем да планираме в бъдеще нашите инвестиции, нашата работа, отглеждането на културите, каквито и да са те“.
Тя подчерта, че има колеги, които чакат за това над 5 години. „Има и случаи, в които получаваме разрешително за ползване на определено количество вода, а същевременно можем да започнем инвестицията след 2 години, което ни поставя в абсурд“, подчерта Нона Василева. По думите ѝ институциите не работят паралелно, което създава затруднения.
Голяма част от колегите, които имаха договор с „Напоителни системи“, не получиха обещаните количества вода, което е проблем за завършване на една стопанска година, съобщи още тя.
Според нея проектопредложенията изглеждат чудесно:
„Ние сме дали мнението си. Надяваме се да бъдат гласувани и приети. Това ще улесни работата, ще скъси сроковете, ще намали административната ни тежест. /…/ Година и половина е допустим период, в който трябва да се минат всички срокове и процедури„.
По думите ѝ обаче има и друг проблем – сумите, които фермерите трябва да платят, за да получат права за водоползване, могат да се окажат непосилни за земеделските производители.
„Финансовата тежест може да е сериозен проблем и хората да спрат да инвестират в това. Очакваме голяма помощ от „Напоителни системи““.
Достъпът на земеделците до водата в общинските язовири е казус, който се също се надяваме да бъде разрешен с измененията в Закона за водите, коментира Нона Василева.
„С изменението на закона ще може общината да разреши определени количества, които да ползват стопаните. Това би улеснило много процедурата, биха се скъсили сроковете. Административната тежест ще бъде намалена. Един кмет на община и управляващите общината имат по-пряко наблюдение върху водните ресурси, които могат да се използват. Знаят на местно ниво какви са проблемите, към които може да се насочи управлението“.
Колегите, които имат възможност да ползват водата от река Дунав, настояват да бъде с уведомителен режим, посочи също Василева и обясни, че този воден ресурс остава неизползваем. Според нея решение може да се намери.
Тя е категорична, че трябва да има орган, който да контролира количествата вода, които ще бъдат използвани не само от река Дунав. 
Надяваме се селското стопанство да може да се пребори с климатичните промени„, обобщи Василева.
„Преди да поставим този проблем на масата и да коментираме, нямаше комуникация между МЗХ и МОСВ. Трябва да се знаят реално площите, които биха могли да се напояват и какви са възможностите за други, които тепърва могат да бъдат изградени за напояване. Надяваме се на светло бъдеще и добра комуникация между двете министерства„. /БНР