Павлина Върбанова от сайта „Как се пише?“ е специален гост на „Нощен Хоризонт“. Сигурно сте чували онова изречение, в което една запетая, в зависимост от мястото, на което е поставена, може да пощади човека… или да го убие.
В първия случай изречението звучи така: „Да се помилва, не да се обеси!“ В другия – смисълът е коренно противоположен: „Да се помилва не, да се обеси!“
„Как се пише „Близкия изток“ – с главни букви ли се пишат и двете думи – по силата на правилото би трябвало и изток да е с главна буква, защото тя е собствено име, но всъщност се пише с малка буква, както е за думата – запад, също се пише с малка буква.
Така че Близкия изток, Далечния изток, дори Дивия запад, при тези съставни собствени имена, първата буква на втората дума трябва да е малка, каза за БНР Павлина Върбанова, филолог, доктор по български език, дългогодишен редактор и коректор, създател на сайта „Как се пише?“
„Това важи и за това как се пише Българското национално радио. Формално, ако веднъж в текста си написал цялата абревиатура – Българското национално радио, след това съкращението – БНР, при следващ път би трябвало да напишеш с главна буква – Радиото, но аз не бих го приложила на практика. Особено за БНР и за СУ, например…Ако става дума за дадено министерство – например Министрество на здравеопазването, при следващ път би следвало в този текст да напишем Здравното министерство.
Но за БНР и за СУ аз ги пиша с малка буква в текста след първото им изписване в цялост, поясни Върбанова.
По обсъжданата тема за еврото – дали има множествено число на еврото. Дали има евра или евро се използва и за много евра? Много хора вече съвсем спокойно казват – 10 евра…няколко евра…Тук настъпва конфликт между естествения, говоримия език и това, което повелява книжовната норма. Винаги има такъв разнобой и много често зад езиковите грешки, които ние правим всъщност стои езикова логика. Те са продиктувани от езиковите модели, които са заложени в нашето съзнание или пък от вътрешно-езикови процеси, които си протичат, които няма кой да ги спре…
Езикът е жив организъм, който се развива и то е свързано с промяната на нашето общуване и комуникативни нужди, допълни Павлина Върбанова.
„Мен вече не ме тревожат толкова много грешките, които допускат хората с писменото си слово, колкото ме тревожи тонът, с който ние си говорим помежду си и агресията, която ни залива от телевизионния екран, от радиото, да не говорим за социалните мрежи и за нашето нежелание и неумение да изслушваме събеседника, особено когато той има различна позиция и мнение от нашите, дори си мисля, че вече не сме в състояние да проведем разумен, трезв и спокоен диалог по каквато и да е тема, сподели още филологът.
Върбанова поясни още кога се употребява множественото число, в зависимост от това дали става дума за съществително, което са хора или става дума за съществително име, което назовава нещо различно хора и защо тогава се употребява специалната форма за множество число, която се нарича бройна – тоест 20 микрофона или 6 молива, няколко леопарда. Тя разказа също как е правилно да се използват в говоримия език глаголните форми като ходим, говорим, мислим и други и защо не трябва да се казва – говориме, ходиме, мислиме.