„Първо трябва да видим 2026 година как ще се затвори. Прогнозите на всички, които очаквахме, че дефицитът в бюджета ще бъде някакъв чудовищен, да видим какво ще се реализира през 2026 г., за да можем да имаме отправна точна за 2027 година и да кажем дали е възможно, ако дефицитът тази година е над 4,5%, или по-скоро към 5%, дали е възможно да се свие на касова основа до 3,5 на сто“. Това коментира в предаването „Преди всички“ икономистът Преслав Райков.
Той е на мнение, че правителството е могло да бъде една идея по-агресивно в желанието си дефицитът да се върне под 3%.
„Това, че 5-6-10 години си в процедура на свръхдефицит, не прави икономиката ти по-устойчива. Даже напротив – създава едни структурни дисбаланси. Според мен таргетът, и това, в което трябваше да се целим, беше бюджет с под 3% дефицит, За да можем да може да се покаже ясна и категорична позиция, че България иска да се върне там, където трябва да бъде“, допълни Райков.
По думите му инфлацията към момента се покачва и най-вероятно ще продължава да се покачва.
„Защото, вижте какво се случва с цените на електроенергията за индустрията и цените на газа за индустрията. Това са покачвания, които, повярвайте ми, всички ние ще усетим много скоро в абсолютно всичко около нас. Говорим за хранителни продукти, транспорт, говорим за инфлация, привнесена по редица производства, които използват тези енергоносители“, поясни икономистът.
Райков е категоричен, че глобата от близо 76 млн. евро, която Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на Кауфланд, няма да бъде ефективно наложена.
„Най-вероятно ще има оспорване. Дори може да имаме обратен ефект – българската държава да си плати скъпо и прескъпо затова, че се опитва да налага някакъв ценови контрол. По-важният въпрос е друг – желанието ни за намеса в този сегмент, който от последните години виждаме наистина голямо желание да се намесим наистина към крайните цени. Това предвещаваше абсолютното безсилие на държавата да влияе по какъвто и да е било друг начин. Да си свърши работата там, където наистина има място държавата, а не да се намесва в крайната цена, да слага ценови тавани, или пък да обвинява някой в нелоялни практики. Не трябва да влизаме дори и в някакви детайлни спорове – кой е крив и кой е прав. Защото политиките на веригите, които имат над 560 търговски обекта и осигуряват директна заетост на може би над 40 000 души в България, също така помагат на огромна част от българските производители да достигат пазари в Европа и регионални пазари.
Това нещо много удобно се пропуска и се атакуват директно тези вериги. Аз не мисля, че подетата кампания – още от КЗП с тези обявени надценки, която беше една икономическа спекулация и лъжа, беше нужна на нашето общество. Не мисля, че ще има ефект върху цените. Даже напротив – би имала обратния ефект – веригите да преразгледат ценовите си политики, защото те и до момента поддържаха много ниски цени на основната потребителска кошница. И трябва да си даваме сметка, че ако те не го правеха, най-вероятно инфлацията при малката потребителска кошница щеше да бъде много, много по-съществена“, коментира икономистът.
По думите му тази реакция на държавата е голям сигнал за външните пазари.
„Инвеститори, които биха направили такива инвеститори, в един момент може да се запитат: „Ами, ако държавата ни глоби по същия начин“, също така с глоба, която няма логика и по-скоро изглежда като някакво тежко назидание“, заключи Райков. /БНР