Апелативният съд в Бургас официално публикува аргументите си, с които пусна от ареста кметовете на Сунгурларе Димитър Гавазов и Белица Радослав Ревански.
ФОКУС припомня, че вчера по отношение и на двамата второинстанционният съд определи изменение на първоналачно наложената мярка от Окръжен съд – Бургас „задържане под стража“ в „домашен арест“ с електронна гривна.
Според въззивната инстанция, първоинстанционният съд е направил правилно заключение за съществуващо обосновано подозрение, че обвиняемите е възможно да са извършили престъплението, което е предмет на разследването. Обоснованото подозрение по смисъла на чл. 5, § 1, б. „c“ от ЕКПЧ означава наличие на факти или информация, които биха убедили обективен наблюдател, че конкретното лице може да е извършило престъпление. В производството по първоначално вземане на мярка за неотклонение, съдът не извършва окончателна оценка на доказателствата и не разрешава въпросите за виновността и наказателната отговорност на обвиняемия.
В подкрепа на обвинителната теза съдът отчита показанията на разпитани свидетели, които съдържат конкретни факти относно съгласувани действия на двамата обвиняеми, насочени към предварителен избор на кандидати, за участие в провеждани процедури по възлагане на обществени поръчки, на които се обещава, че при определени условия ще бъдат класирани, независимо от конкуренцията, със следваща от това имотна облага, която е преследвана като тяхна цел.
Представените по време на въззивно производство, допълнително събрани в хода на разследването, доказателствени материали – протоколи от проведени разпити на седем свидетели, не променят извода на съда за наличие на достатъчни данни, обосноваващи подозрението срещу двамата обвинение за съпричастност към разследваното престъпление.
Според въззивния състав по делото няма данни, които да сочат на опасност от укриване на двамата обвиняеми. Относно опасността от извършване на престъпление – преодоляването на съществуващият риск от укриване на доказателства и въздействие върху свидетелите, съдът счита, че е преодолим и посредством по-лека мярка за неотклонение, каквато е следващата такава по тежест, а именно „домашен арест“. Ограниченията, които произтичат от тази по-лека мярка за неотклонение, се явяват пропорционални на защитата на законоустановената цел, като същевременно не са по големи от действително необходимите за целите на воденото наказателно производство и гарантират защита на обществения интерес.
Постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.